Кали77 (Калина Иванова)
12 331
28.10.2008 г., 7:17 ч.

Самота 

  Проза
981 0 7
1 мин за четене

Самотата бе моят спътник в живота,
самотата бе моята съдба
и когато всяка нощ аз плаках
и чаках да се върнеш у дома,
ти никога не утеши ме и не стопли моята душа.
И всеки ден за мене бе лъжовен, и всяка нощ за мене бе злокоба,
а дните си летяха и мира не оставяха в душата!
Тогава сърцето мое се обади
за помощ в самотните ми дни,
за малко обич и надежда
да може някой да го утеши!
Но ти си тръгна и глава дори не обърна!
Захвърли с лекота огнището, дома.
- Нима, това е краят? - попита моята душа.
Нима си заслужава да обичам
и да страдам, и все да съм сама?
... Не знам - отвърнах кротко и смирено.
Не знам защо наказвам те така,
без да мога да ти дам малко топлина.
И в този миг застанах на колене
и попитах Господ моя Бог -
дали наистина си заслужава
да чакам моята любов!
Тогава ти дойде от нищото
и искра пламна в моите очи, сърцето лудо заигра се,
а душата моя се смири.
Слънцето в небето се усмихна,
птиците направиха сърце,
а ние двамата стояхме под красивото небе!

© Калина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Удивителни стихове наистина.Има много самотни,дано поне повечето в скоро време да намерят този/тази от "нищото" и да не знаят вече що е самота !!!
  • браво...
  • Слънцето в небето се усмихна,
    птиците направиха сърце,
    а ние двамата стояхме под красивото небе!...

    Хареса ми този щастлив край.Дано за всички нас изгрее слънце под това красиво небе!Поздрави Кали!
  • Приятелко, дерзай... сами определяме съдбата си!Прекрасно написано и мн тъжно... прегръщам те!
  • Благодаря ви, Павлина!Извинявам се за което!
  • Сутринта ви коригирах: Не знам - частичката "не" се пише разделно. Моля, не редактирайте текста отново с грешки.
  • Тъжно... Но пък кат се сетя колко жени го изпитват... Поздравления за текста, наистина си уловила в сребърната мрежа на думите копнежите, надеждите и самотата.
Предложения
: ??:??