Самотни и нежни

Оставаха няколко дена до коледа.Снегът ,който валя предния ден,се беше стопил в равнината от където идвахме,но по пътя за Горско Сливово си беше истинска зима.Планината ни посрещаше със чисто бялата си премяна.Хубавото беше ,че все пак пътят беше почистен и ние безпрепятствено вземахме завой след завой.Отивахме да съберем интернет таксите от селото,до което доставяхме интернет.В селото заварихме двадесет сантиметрова снежна покривка и студен планински вятър.Потръпнах зиморничаво и сложих качулката на суичъра си.Краката ми започнаха да замръзват макар ,че бяха обути във зимни чепици.Стопанинът на къщата ,в която влязохме ни посреща сърдечно и ни покани в уютната пристройка до къщата,където си беше направил стая за гости .В печката ведело бучтеше огън.На масата имаше тава със тиквени семки и един непознат гост,който сладко си пийваше греяна ракия.Пихме топъл чай и малко греяна ракия,замезвайки си с тиквени семки и потеглихме към следващата къща.Тя се намираше на другия край на селото.На входната врата ни послещна огромно черно куче и ние се спряхме уплашени,но то кротко ни изгледа и ние успокоени влязохме в къщата.Извикахме но никой не ни посрещна.Извикахме пак.След малко вратата се отвори и излезе около шейсет и пет годишен мъж,който ни каза да изчакаме внучката му,която отишла до една своя приятелка.Покани ни в нейната стаичка за да не стоим на студа.Влязохме вътре.Посрещна ни много проста но уютна обстановка.В далечния край на стаята имаше малка мивка и тоалетка над нея с красиви перденца и момичешки принадлежности. По дължина на стената имаше голямо застлано със красива покривка легло с наредени мечета и възглавнички по него.Над него имаше малка поставка с книги.На другиа край почти в средата на стаята имаше печка на дърва и въглища,която весело бумтеше в очакване на стопанката си.До нея беше поставена масата а на нея компютъра.Беше нов.След малко вратата се отвори и в стаята влезе красиво шестнадесет годишно момиче.То ни се усмихна : -Здравейте.Извинявайте,че ви накарах да ме чакате.Ще ми преместите ли кабела за интернет в тази стая?
-Да-разбира се -отвърна колегата ми Пламен и ме погледна.-Помогни ми да го преместим.
Свършихме за десетина минути и проверихме интернета.Всичко беше отлично.Страниците се зареждаха доста добре за това отдалечено селце.
-Майка ти и баща ти на работа ли са-попитах-Защото само дядо ти беше тук.
-Те са разведени-отвърна ми тя и погледа и прочетох тъга.
-Майка ми е на работа в Гърция.От там ми изпрати пари за да си купя компютъра.
-А ти къде учиш?-полюбопитствах аз.
-Преди учех в Ловеч,но се преместих в Летница,защото в Ловеч ми е много далеко ,а и приятелите ми са тук.
-Самичка ли живееш?
-С дядо-усмихна ми се тя.А и си каня на гости приятелките.Заедно сърфираме в интернет.Разглеждаме разни места по света.Слънчеви и красиви.Далечни страни.Чатим си с познати.По е весело със интернет.
-Имаш си и голямо куче-погледнах я весело аз.
-То е много старо.Не хапе-засмя се тя.
-Защото моя приятел много го е страх от кучета-погледнах към Пламен ,който ми се закани с глава.
-Не е опасно.По цял ден спи.-успокои го тя.
-Ей,Живко!-промърмор Пламен.Защо ме излагаш пред това хубаво дете така?
Момичето се изчерви.На вратата се почука и в стаята влезе приятелката и.Двете седнаха пред компютъра и ние почувствали се излишни се сбогувахме и излязохме от стаята.Малката къща тънеше в мрак ,а планината се извисяваше огромна над нея.Само в стаичката светеше ярка лампа и се синееше екрана на компютъра с две малки момиченца пред него-търсещи непознати места и сланчеви места по света...А може би и някой непознат принц,който да ги отведе от това ,макар и красиво,но отдалечено от света селце,край красиви плажове във топли и екзотични страни,с палми и кокосови орехи,където цари вечно лято и няма студен планински вятър.Потръпнах.Вятърът вкара няколко снежинки в яката ми и аз отново вдигнах качулката.Малката къщичка с голямото черно куче остана далеч в тъмнината и скоро изчезна в прегръдките на планината.Пътувахме за Левски.Там също имаше една клиентка,която искаше да я включим към интернет.Тя също живееше само с майка си.Нейните родители също бяха разведени.Майка и работеше като медицинска сетра,а в свободното си време беше барманка в едно близко заведение.Момиченцето беше в седми клас и също си имаше куче,но то беше по малко ,но и двамата с Пламен ни беше страх да влезем ,защото беше много зло.Ето защо ,когато на другия ден отидохме да и пуснем кабела от покрива на съседния блок,тя прибра кученцета в съседната постройка за да не ни ухапе.Къщичката в която живееше момиченцето с майка си беше малка,но красива,с току що измазани бели стени и широко дворче със зелена трева и покрита със плочи пътека,която водеше от вратата до къщата.Двете с майка си живееха под наем ,защото апартамента останал незнам си за кого,а баща и отишъл да живее при друга жена.
-Баща ти идва ли ви на гости?-попитах я аз
-Понякога-отвърна ми изпод красивите си кестеняви къдрици момиченцето,а майка и тъжно се усмихна.-Но аз съм му сърдита,защото ми обеща да ми купи ботуши,а майка и на втората му жена се размърмори и той не ми купи.
-Издръжка не ви ли плаща?
-Не-отвърна момиченцето.
Майка и се усмихна и каза: -Ще отида да купя нещо за да ви почерпя.
И излезе.След малко се върна с две големи шишета кока-кола и плик със сладки:
-Почерпете се. Почерпихме се и си стръгнахме.На тръгване момиченцето извади парите ,които беше събирала за интернет и ни ги подаде.
-Ти ли си ги събирала-попитах я аз.
-Да отвърна тя.
-Да не си ги спестявала от закуски?-пошегувах се.
Тя ми се усмихна: -А ,не.Мама ми ги е давала за други работи.
-И сега ти ги даваш за интернет?
-Ами,да-весело ме погледна то.-Мирка ще ми сложиш ли за да си чатя с бати,който е в Гърция с приятелката си.
-Разбира се отвърнах аз и и сложих мирка.
-Благодаря-засмя се то.
Взехме си довиждане и излязохме от стаичката на момичето.Десетките плакати на певци и певици налепени по стените ни изпратиха усмихнати.Навън беше завалял сняг и покриваше красивото дворче.Малката къщичка светеше с прозорците си и също ни махаше за довиждане.Оставаха само два дни до коледа.