Събужда ме полазване... Пфу, че гадост! И изведнъж чувам тихичко гласче!... Да, няма да повярвате, но хлебарката ми заговори с човешки глас:

- Бати Пенчеее, моля те, прегърни меее!... Моля теее!... Имам нужда да ме прегърне някооой!

- А! Какво правиш в леглото ми, гадино мръсна?! - изкрещявам ужасен.

- Ама аз не съм кат другитееее! - продължи жалостиво гласчето - Имам нужда от малко човешка топлина и утеха рано сутрииин... Моля тееее, прегърни меее!

- Ма как ша та прегръщам, бе?! Я ми са разкарай от главата! Я чакай... Всъщност откъде се взе?

- Е как откъде?... Долу в кашона ти с хартиите сме си направили цял полис... Хайде, моля те, прегърни меее!

Скачам ужасен! Дърпам кашона изпод леглото и се хващам за главата! Какъв ти полис?! МЕГАполис! С кина, театри, жилищни квартали, магазини, детски градини, широки хлебарски булеварди, че и тото пунктове... Да не повярваш! И хлебарка до хлебарката! Бременни, небременни, хитри, подрастващи, малки, мънички, още безцветнички...

- Ха! Какво става тука, бе? - изкрещявам истерично.

Всички застиват в миг и ме гледат уплашено...

- Кой командва тук?! Я се стройте в две редици, бе!!! - туй май бях пак аз...

И хлебарките тъжно и с неохота се строиха в две редици.

- Ама вий кво си мислите, бе?! Целувки!... Топлина!... Аз наем тука плащам, те си живеят на мой гръб и хич не им пука! Живеят си простичко, съществуват си ей-тъй, а аз ша са моря като грешен дявол! Да беее!...

... и придърпвам подло с едната си ръка "RAID"-а зад гърба си...

- Я всички да кажат "АААААА!"

- Нееее, нямаааа! - чува се същото тъничко гласче.

- Не, а? А знаете ли, че с едно дихание мога да ви превърна в хора?! И както сте в България...

- АААААААААААА, неееееееее! - чу се тъничък мощен хлебарски рев.

Само че това "неееееее" не се състоя, защото извадих мълниеносно препарата с отрова и ги напръсках всичките точно в устичките...

Откъде можеха да зная мърцината, че аз не мога да превръщам хлебарките в хора?...

Ей тъй си отиде един цял мегаполис!... Заради една хлебарка, която се беше научила да говори на човешки...