Сантименталната хлебарка
Събужда ме полазване... Пфу, че гадост! И изведнъж чувам тихичко гласче!... Да, няма да повярвате, но хлебарката ми заговори с човешки глас:
- Бати Пенчеее, моля те, прегърни меее!... Моля теее!... Имам нужда да ме прегърне някооой!
- А! Какво правиш в леглото ми, гадино мръсна?! - изкрещявам ужасен.
- Ама аз не съм кат другитееее! - продължи жалостиво гласчето - Имам нужда от малко човешка топлина и утеха рано сутрииин... Моля тееее, прегърни меее!
- Ма как ша та прегръщам, бе?! Я ми са разкарай от главата! Я чакай... Всъщност откъде се взе?
- Е как откъде?... Долу в кашона ти с хартиите сме си направили цял полис... Хайде, моля те, прегърни меее!
Скачам ужасен! Дърпам кашона изпод леглото и се хващам за главата! Какъв ти полис?! МЕГАполис! С кина, театри, жилищни квартали, магазини, детски градини, широки хлебарски булеварди, че и тото пунктове... Да не повярваш! И хлебарка до хлебарката! Бременни, небременни, хитри, подрастващи, малки, мънички, още безцветнички...
- Ха! Какво става тука, бе? - изкрещявам истерично.
Всички застиват в миг и ме гледат уплашено...
- Кой командва тук?! Я се стройте в две редици, бе!!! - туй май бях пак аз...
И хлебарките тъжно и с неохота се строиха в две редици.
- Ама вий кво си мислите, бе?! Целувки!... Топлина!... Аз наем тука плащам, те си живеят на мой гръб и хич не им пука! Живеят си простичко, съществуват си ей-тъй, а аз ша са моря като грешен дявол! Да беее!...
... и придърпвам подло с едната си ръка "RAID"-а зад гърба си...
- Я всички да кажат "АААААА!"
- Нееее, нямаааа! - чува се същото тъничко гласче.
- Не, а? А знаете ли, че с едно дихание мога да ви превърна в хора?! И както сте в България...
- АААААААААААА, неееееееее! - чу се тъничък мощен хлебарски рев.
Само че това "неееееее" не се състоя, защото извадих мълниеносно препарата с отрова и ги напръсках всичките точно в устичките...
Откъде можеха да зная мърцината, че аз не мога да превръщам хлебарките в хора?...
Ей тъй си отиде един цял мегаполис!... Заради една хлебарка, която се беше научила да говори на човешки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенко Пенков Всички права запазени
Много свежо разказче!
