Нима очакваш да те чакам вечно? 

 Да бдя над телефона и да очаквам твоето позвъняване? 

 Не! 

 Стига вече, изгубих достатъчно сили, чувства, емоции и очаквания по теб. Не мога да продължавам да се надявам на нещо, което така или иначе знам, че никога няма да имам. Просто си запълваш времето, нали?... Само че, аз вече не съм онова малко момиченце, което можеш да излъжеш и да накараш да повярва на празните ти обещания, обещания, които никога няма да изпълниш, а аз вече дори не ги искам! Не искам да пилея сълзите и моментите, които мога да имам за теб. 

 Не го заслужаваш ! 

 Не заслужаваш дори да мисля за теб, но го правя. 

 Знаеш ли защо?  

 Защото те обичам, но не това което си сега, обичам този, който беше. Този, който ме караше да се смея, да бъда себе си, вече не си този човек. Сега ще бъдеш просто светъл спомен, който може би няма да ме кара да се усмихвам, а да плача, не за друго.. а защото мислех, че ще бъдеш този, който беше заради мен... 

 Глупаво, нали ?! 

Нима очакваш да те чакам вечно?
Вече нямам сили да го правя, затова не се чуди, ако не вдигна телефона или те подмина на улицата. Ти си минало и там ти е мястото. 
 Сега е мой ред да се радвам на живота и да бъда тази, която не бях заради теб! 
 Казвам ти Сбогом с това, но само на думи, само тук... винаги ще бъдеш в сърцето ми, в мислите ми, в мечтите ми, но ти няма да го разбереш.