За пореден път събирам частиците от разбитото си сърце и за пореден път ще се опитам да го залепя, частица по частица, а за лепило ще използвам сълзите в очите. Сълзите, на които им омръзна да се стичат по моето лице, лицето на което му омръзна да бъде все мрачно. От онова весело и мило момиче останаха единствено бледи щрихи, които с времето ще изчезнат съвсем. Сега съм нова, различна и ти ме направи такава, уби надеждите ми, направи така, че да ме боли. Душата ми се е сковала в ледената примка на отчуждението и самотата. Потъвам в едно дълго бездихание, от което ми се ще да не изляза. Всичко вече е безвъзвратно отминало, свършило и забравено от тебе. Без да се усещам, напълно механично вече натискам клавишите в живота, а мелодията издавана от тях е реквием за една умираща душа.
Каза ми ти да те забравя и аз ще го направя, но да не стане така, че някой ден да ме молиш за пощада, защото тогава аз милостта си няма да ти подаря. Колелото на живота се върти - сега аз се моля, но ще дойде време ти да коленичиш и тогава ти за мен да плачеш.
Сега сбогом ти желая, но знай, това не ще е последната ни среща! Някой ден, може бе и в някой друг живот, ти ще се върнеш да молиш за мен!
© Криси All rights reserved.