Сбогуване
Тя се събуди. Майка й стоеше на близката кушетка близо до леглото й, срещу отсрещната врата.
– Мамо? – чу прегракналия си глас. – Какво стана?
– Претърпяхме злополука, в момента сме в болницата. Не се тревожи, вече всичко е наред. Как се чувстваш?
– Амии.. – мисълта й бе прекъсната от изскърцващия звук откъм вратата. Влезе мъж в бяла престилка, явно беше лекуващият й лекар.
– Добро утро Джесика, виждам, че си се събудила. Как се чувстваш?
– Тъкмо казвах на майка ми, че съм леко замаяна и отпаднала, но иначе съм добре.
Изражението му беше меко казано учудено.
– Джесика, съжалявам че аз ще бъда човека, който ти съобщава тази новина, но майка ти почина преди 2 часа на операционната маса.
Джеси се обърна към кушетката. Майка й не беше там.
.
