Седмица любов
- Вие ли сте с тумора? - изръси нетактично изрусената медицинската сестра, дошла да вземе кръв на Мики. - Ще ви заболи малко.
Малко ли! Сестрата така забоде иглата в ръката на Мики, че спука веднага и без това слабите вени. Мики само скръцна леко със зъби и не издаде възмущението си.
Онази напълни три колби, извади иглата и венага даде памук със спирт на момичето, за да притиска дупчицата. После пак така, както беше влетяла в стаята, изчезна, оставяйки вратата отворена.
Беше към пет следобяд. Предишната вечер Мики постъпи в онкологичното отделение със съмнения за тумор в малкия таз. Това не я притесни. Приемаше нещата философски. Всички ще умрем някой ден, мислеше тя. Ето, най-важното нещо го имам. Дете. Оставила съм, значи, нещо след себе си. Пък може и да не умра от тумора... Никой не знае... Така мислеше Мики и очакваше операцията си на другия ден с малко страх. Все пак е неприятно. А и никога не й бяха оперирали корема... разтъркваше памучето тя. Времето навън беше ст ...