Сега (I Don't Care)
Ерата на бързото хранене.
Десетилетието на поръчките по интернет.
Годината на безплатните mp3-ки.
Месецът на скъпите ски курорти.
Седмицата на "breaking news" по CNN.
Денят, в който не ми пука.
Часът, в който ям „бързо", защото нямам време да ям бавно.
Часът, в който поръчвам по интернет, защото в MALL-a има прекалено много чалга.
Часът, в който тегля безплатно, защото copyright-a на CD-тата е прекалено скъп.
Часът, в който не ме засягат ските.
Часът, в който извънредните новини не ме плашат, защото смъртта на тялото е маловажна, докато душите измират подред.
Минутата, в която тегля майната на всичко.
Минутата, в която "Coca Cola"- та ми е по-възбуждащо сладка от всякога.
Минутата, в която eBay е храм, YouTube е кино, а MySpace е просто седянката на самотните моми и момци.
Секундата, в която откривам себе си в Google.
Секундата, в която новата ми безсъвестна душа изтича с лед от машина за Pepsi.
Секундата, в която разсъдъкът ми бива изхвърлен в кофата за рециклиране. (Жълтата)
Секундата, в която Recycle Bin-а с чувствата ми е изпразнен.
Секундата, в която shaker-а разтърсва оформяното ми в „Клъцни/Срежи" тяло и коленича пред химическата тоалетна, повръщайки съвест, желания, мечти, разсъдък; в която съм празна и започвам да трупам нови в New Folder.
Защото iPod-а ми смени песента, а Nod-a май пак хвана вирус в остатъците от съзнанието ми...
създадено от самата Завист,
16 януари 2008 г.
© Неда All rights reserved.
Много е вдъхновяващо... и силно... Браво, Неди, едно от най-добрите неща от теб, които съм чела 
