- И сега какво? - попита тя с насълзени очи.
Той я погледна, сякаш право в душата. Сълзите вече капеха по лицето ѝ. Тя правеше всичко възможно да ги спре, но просто нямаше сили. Топката в корема ѝ бавно се местеше в гърлото и като че ли, искаше да избухне. В главата ѝ нямаше мисли, досега там беше като борса и от всякъде някой крещеше различни неща, сега... Пустош. Празно и страшно.
Той продължаваше да я гледа. Изглеждаше все едно репетира отговора, отново и отново. И той не искаше да го изрече... Кой иска? Как да я нарани? Как да ѝ разбие сърцето? Това, което не осъзнаваше обаче е, че то вече беше разбито. Неговият отвор щеше да е просто финалният удар.
- Сега... Сега ще се сбогуваме.
Сърцето ѝ спря, за една секунда цялото ѝ тяло спря да функционира. Сълзите спряха, топката изчезна и остана само празнотата. Така, както беше вцепенена, успя само да премигне. Събра сили да вдигне глава и да си тръгне. Чуваше как някой я вика отзад, предполагаше, че е той, но не можеше да се обърне.
Това ...