&&&

                  –   От Опака съм аз. Там съм родена и учих в местното училище до осми клас. Родителите ми продължават да живеят на село заедно със семейството на брат ми. Учих в Математическата гимназия тук, в Търговище, после кандидатствах медицина, но не успях да се класирам. Ниска беше оценката ми по химия. Още същата година с оценките от Медицинския университет във Варна кандидатствах в Института за медицински сестри и ме приеха. Завърших и веднага постъпих на работа в Детското отделение на болницата тук, в Търговище. После се прехвърлих в Хирургично отделение. Възнаграждението беше по-високо. Изплащах кредит за жилището, което закупих преди няколко години. Помогнаха ми и родителите ми с една доста сериозна сума, разбира се. Работя и като операционна сестра, както знаеш.

          – Да поръчаме ли да сервират вечерята ни? Какво вино предпочиташ? Бяло? Червено? – зачака отговора ѝ Синан.

             – Да, може! Само че аз не пия вино. Да поръчаме за мен Туборг или Хайнекен. Бяха разполовили сервираната им вечеря, когато кестенявият чаровник с морскосини очи, искрящи с особен блясък, заговори отново. 

              – Имам чувството, че още думи напират в теб, но ги премълчаваш. Говори! Слушам те! Имай ми доверие. Нужно ли е да те уверявам, че никога не бих злоупотребил с нещо споделено от теб? – изгледа я въпросително той.

              – Да, ако не искаме да чуваме приказки по свой адрес, не бива да споделяме с други хора подробности от личното си битие, нали? Знам какво те интересува – замълча Мехрибан за кратко и продължи. – Защо на тези години все още съм сама ли? Имах сериозен приятел, още от гимназията. Заедно кандидатствахме медицина. Него го приеха във Факултета по стоматология. Знаеш, майските събития от 1989 и последвалата Голяма екскурзия преобърнаха  живота на мнозина от нас. Алкин, така се казваше той, беше трета година студент. И той беше от Опака, заедно израснахме. Бяхме сгодени, след година две мислехме да вдигнем сватба. Родителите ни се имаха много, беше единствен син на приятелско семейство. Но…. – сервитьорката се насочи към тяхната маса с намерение да изпразни пепелника и тя замлъкна. Каракушева запали поредната цигара „Давидов  Голд Слимс“ и продължи:

               – Семейството на Алкин се изсели в Измир. Той продължи образованието си там. Идваше си в годината два, три пъти, виждахме се. Не настояваше за брак. Мислех, че първо иска да се дипломира. Започна работа в една частна дентална клиника и …  скоро след това разбрах от мои близки, че се е оженил за негова колежка.

                –  Много подло е постъпил твоят човек, Мехрибан. Нямал смелостта да дойде и да ти каже истината в очите . – Съдба! Не му се сърдя – въздъхна дълбоко тя и продължи. – Беше добро момче. Умно, ученолюбиво, амбициозно. Да, дълго го чаках, шест, седем години. После … всичко ми беше безразлично. Живеех ден за ден. Работех някак механично, без особено желание. Търсех с какво да се захвана, за да се измъкна от унинието, което ме беше налегнало. Записах „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ в Търновския университет. Ходенето на очни занятия и подготовката за изпити ангажираше ума ми и ми помогна да се преборя с отчаянието. Не съжалявам за положените усилия и за похарченото по време на следването. Задочно учих, в същото време продължавах да работя в болницата тук. И за какво? Знаеш, в нашия град, пък и не само тук, за да се уредиш в болничната или в общинската администрация, трябва да си нечий човек, да имаш "здрави връзки". Или да си активен по партийна линия. Политиката не е за всеки. Не знам защо, но …  мисля, че тя обезличава всеки, който е решил да се захване с „народните дела“, уж. Днес личният интерес стои над всичко и май до върховете на властта се изкачват най-безпардонните и …  – недовърши мисълта си Мехрибан. – Хайде, да не говорим за политика!    

                – Разбирам те! Времето сигурно те е убедило, че незаменими хора няма, нали? – Гледай се по-дълго в огледалото. Така по-рядко ще се сещаш за болящото отминало. Всеки мъж би мечтал да държи в прегръдките си жена като теб – без никакво притеснение изрече Синан тези думи и задържа за по-дълго погледа си, насочен право към нейните зеници. Бузите на Мехрибан пламнаха. Сиянието се превърна в горещ светлинен поток, който я обливаше от глава до пети.

                  – Прегръдки?! За колко време? – неочакваният въпрос на Мехрибан изненада дръзкия мъжкар.

                 – За колко време ли? Прегръдките за много нощи с времето охалтавяват и стават все по-хладни и мразовити, Мехрибан. Казвам ти го като човек със семеен опит. Бракът убива страстта. Любовта, оная любов, за която поетите пишат стихове, се превръща в мираж в пустиня. Да, а ищахът за живот, за сбъдване на мечти става от ден на ден все по-хилав, макар че продължаваш с усилия на волята да печелиш пари, дом да градиш, деца да отгледаш, да ги обучиш и възпиташ. Е, не мога да кажа, че не съм си поживял като ерген. На тридесет и две надянах брачната халка, преди шест години. – Мехрибан пресметна на ум и установи, че мъжът срещу нея е с четири години по-малък от нея, но този факт не я смути. Тя знаеше, че рядко хората ѝ даваха годините, на които беше тя. Толкова странно звучаха неговите думи! Тя все още вярваше, че любовта може да издържи на всякакви житейски предизвикателства и да свързва две сърца за цял живот. Беше израсла сред сговор и семейна хармония. Никога не стана свидетел на семейни кавги между родителите си. Пък и когато си дал дума някому, нали трябва да ѝ останеш верен докрай. След погълнатите 100 мл уиски и бутилка Хайнекен, умът на Каракушева се затрудняваше да вникне в дълбочината на казаното от мъжа с бицепси срещу нея с изживян на воля ергенлък и шестгодишен семеен стаж. „Какви ли ги дрънка пък тоя?!" – едва не изрече тя на глас, загледана в бежовия му пуловер, под който напираха мускулести рамене и гърди.

            – А какво е любовта за тебе, Синан? – запита събеседника си уважаваната от лекари, колежки и пациенти  медицинска сестра, поканена на вечеря в знак на благодарност.

              – Хм... Виж сега какъв въпрос ми задаваш! Искаш де ме хванеш натясно? Какво е любовта за мен ли? Ще ти отговоря, но не съм сигурен, че ще бъда разбран напълно. Силна, необяснима тръпка е! Скок в друго измерение. Последвало усещане за прилив на сила, на мощ. Когато човек е влюбен, струва му се, че с една ръка планина може да повдигне. В  любовта е изворът на радостта от живота. Самозабрава е любовта! Влюбеният заживява с усещането за безсмъртие. Слива се с вечността.

          – Я виж ти! Уж не беше романтичен, а доста лирично ми отговори! – избълбука Мехрибан, премествайки празната бутилка Хайнекен настрани.

               Когато тръгнаха към хотелската част на комплекса, странното лъчение вече беше ослепяващо и изгарящо като юлско слънце. Благодарствената вечеря продължи до късното утро на следващия ден, последвана от страстни срещи през следващите няколко години.  Синан сам определяше работното си време, пък имаше и човек в склада, който обслужваше клиентите. Макар посещенията му в апартамента на Мехрибан през деня да не минаваха без коментари от живеещите във входа, това не беше повод за притеснения  нито за него, нито за нея. Щастието няма нито очи, нито уши. Има само сърце. 

               Облякла памучната си нощница, Каракушева отпусна напрегнатото си тяло на ордопедичния матрак. Макар че беше облачно и мрачно, тя пусна и щорите, за да може да заспи по-лесно и да си отпочине добре, но сънят не искаше да я навести. – „Дали не ми е писал съобщение Синан?“ – мина ѝ през ума. Домързя я да стане да си вземе телефона от чантата в антрето, но си наложи воля. Изтегна се отново в леглото с телефон в ръка, погледна и видя, че няма нови съобщения. Влезе във фейсбук профила си и взе да плъзга показалец по екрана на смартфона. Изведнъж почувства, че пръстите ѝ се схващат. Някой като че ли я заля с ведро гореща вода. На профила на Синан съпругата му беше споделила семейна фотография, на която той държеше в прегръдка дете на около две годинки, облечено в синьо костюмче, а с дясната беше прегърнал нея. На преден план, пред тях беше застанала поотрасналата им вече дъщеря Айлин. В коментара под снимката пишеше: Семеен спомен от сватбата на Нурджихан и Онур в ресторант  “Белият кон“ – 7.04. 2016 година.

                „Боже мили! Каква наивница съм била! Каква глупачка съм! Любов ли? Каква ти любов? Инстинкт! Нагон е било всичко! Как е възможно! През времето, когато ме даряваше с горещите си ласки, той е направил дете на другата. Син! И нито веднъж не загатна нито за бременността на жена си, нито за раждането на сина му. Колко щастливи изглеждат и четиримата! Господи, колко дълго съм се заблуждавала! Колко сляпа съм била! – Мехрибан захвърли телефона, отметна завивката и стана. Идеше ѝ да заблъска стената с юмруци, но в съседния апартамент живееха пенсионери. Отиде в кухнята, с треперещи пръсти измъкна една цигара от кутията „ Gold slims“ и я  запали. Нещо засвятка, заблестя в ума ѝ. Бяха думите от една песен, която често я пускаха в предаванията на турски език по БНР : „Evliye gönul verme, eve doner unutur* А дядо ѝ, докато беше още ученичка в гимназията, често повтаряше: „Gönul otata da konar, boka da. ** Çürük tahtaya basan, yere düşer, ayak, kol da kırar, gönül de kırar.“ ***

               „Счупено сърце! Боже мили, колко ли счупени сърца пулсират все още по света! А моето? Дали отново ще затупти цяло, непокътнато то? Колко вярно го е казал народът:  „Утрото е по-мъдро от вечерта! – препускаха мислите в главата на Мехрибан, докато чашата ѝ за кафе се пълнеше с изтичащата тъмна струя от машинката. Изключи я, върна се в спалнята, взе смартфона си и с треперещи пръсти блокира телефонния номер и профила на Синан във Фейсбук. Излезе на терасата, отвори прозореца и чу шум от бръмченето на косачки. Погледна надолу – работници от „Паркстрой“ косяха в градинката пред блока. Облъхна я свеж въздух, напоен с аромата на цветя и мирис на окосена свежа трева. Априлското слънце беше разсеяло облаците и щедро изливаше светлина над възраждащата се природа.

Край

Турцизми:

1. Evliye gönul verme, eve doner unutur* – Любовта на женен мъж трае до завръщането му у дома, при неговото семейството.

2. Gönul otata da konar, boka da. **  – Сърцето е хвъркато, каца и на цвете, и на фъшкии.

3. Çürük tahtaya basan yere düşer, ayak, kol da kırar, gönül de kırar.“ *** – Стъпилият на гнила дъска може да счупи не само крак или ръка, но и сърце.

Самадхи