Сезони е всичко около нас.

Сезони дори наричаме сърцето си.

В един миг е пролет,

цветята разцъфват,

всичко се събужда.

Все едно от зимен сън.

Докато човек се усети, е вече лято.

Лято слънцето те гали с лъчи.

Идва есен, листата започват да падат.

Всичко около нас е толкова красиво,

че чак сме се улисали в красотата на

заобикалящата ни природа.

Но забравяме, че след есента идва зимата.

Люта и студена зима.

Всичко около нас е пусто.

Дърветата са заспали.

Цветята ги няма.

Слънцето го няма да ни гали.

Всичко е толкова мрачно.

Виждат се намръщени лица.

Най-хубаво е, когато е пролет и се събужда.