Шампионска лига
Обичам дъ дзепъм у тиливизуръ мачувете. Тиа от шампионската лига. Другите ни мъ итерисувът. Щот съ фълшиви. Та коги давът тиа мачуви многу съ каръми с жинатъ Стойна. Щото ни га поглеждам. Кат жина де. Мъ не саму га ни глядам, но и другъта рабута ни върша. Саму дзепам у тиливизура. Ококорчен, гачи за мене припкат тиа ора там.
Та дават, значи, мач. Язе съм са изопнал кату глистек на кревато и саму фцувам тиа наште. Они ни съ ут наши селу, мъ така играат гачи язе съм га учил.
Англичане. Жинатъ и она сиди до мени и саму мъ пита:
- Ричи бе, Ваньо, кои са тиа наште? С кои дреи са? С тиа изцапаните или с чистето?
- Трай ма! Колко дъ та уча! Тиа с чистето са съдии ма. Они свират мача.
- Кви съдии бе, Ваньо? Кого съдат? А кат свират, що другите не пеат?
- Брех проста та зех, ни съ научи край мени! Докат ти гу каа ша свърши мачъ.
Я, тури идно дръво нъ печкъта, чи ша ми са смръзни мъжкуто нящо.
Жинатъ стана и кат си мрънка нящо под нуса, са запътва към печкъта. Она инак си ма гляда, нищо че си мърмори. Они и другите жини съ таквиз.
- Гоооол! - ревнах язе колку моех - Айде сега га сцепайте, макя им джабарска!
- Поразникооо! - вика жинатъ - Ангелите ми излезнаа. Кво си съ раздзевал кату изоглавен. Де ги тиа голи? Нема. И язе сега идвам дъ та вида ти ша моеш ли дъ ми фкаръш идин гол. Щото пукрай тиа мачуве мъ забрай.
- Трай мъ, Стойно! Саму дъ бием и ша ти фкаръм и язе два - три гола.
И продължениа ша ти напраа.
- Щеш ти! Мързелъ тъ й фанал. Саде са фалиш. Нъ Гица мъжа й пяницъ, мъ редовну си га онождъ. И мачуве ни дзепа.
- Че как ша дзепа, мъ. Они му съ зъркелите без фокус от таа ракиа.
Он и жина си не види. Саде я намирисва. Мъ коги га пумириши, га пита она ли
йе.
Щоту она след оборъ ни съ къпи, а он влезнал у негу веднъш и набарал кравъта. Чудил съ що й съ многу цицките нъ жина му. Гица коги го видела едва не фърлила фира.
Гоооол! Айде, Стойно, легай дъ та почвам. Наште биа. Айде докат адрелинъ ми са йе дигнъл. Турни ощи едно дръво и легай! Айде ма, кво съ мотъш? Сига ша почнът рипуртажити.
- Кво ша рипуртират бе, Ваньо?
- Другити мачуве. Дека съ играа нескъ. Дорде бъбрат ша тъ поткаръм, посли ша пучивам. Посли пак.
- Ааа, нища така. Язе искам дъ ми бъбриш от униа купешкити думи. Дека ми са рошави кожъта от них. И дека почвам дъ дишъм тешку. Искам и дъ ма цилувъш нъ сичките важни мяста. Докат ми са не изпрай кусатъ от кеф.
- Офф, Стойно, кво дъ та праа. Айде, от мен дъ мине. Чакай дъ включа видото дъ пише мачувете и шъ са онождъме по твоя мерак. А, ти съблачай са и легай...
© Христо Костов All rights reserved.
