Nov 17, 2019, 10:18 PM

Шепот на звезди 

  Prose
605 0 1
2 min reading
Лирична проза
Тя и Той са от различни светове.
Съдбата ги среща на морския бряг.
Тя е изящна Афродита с духовно сърце отворено за възвишеното. Той е висок, млад брюнет. Облечен е с дълго черно палто, а около врата му се ветрее бял шал. С плащ от мисли осветява пространството като Ангел. В нейния свят хората живеят откъснати от радостите на живота. Бедността ги дебне с тигрови очи. Най-голямото им богатство са изгревите и залезите, а любовта е единствената положителна сила. Момичето не разбира, че той трябва точно в 12:00 да се телепортира в своя идеален свят...
-Земята е болна - започва разговор Ангелът. - Топи се от човешката злоба. Алчността я притиска в своите огнени челюсти.
-А ние хората...? - пита Афродита.
-Хората са ненаситни...Човешките им мозъци като електричество пронизват Вселената. Задушно и тъмно е като преди буря. И няма спасение от лудостта на човечеството.
-А има ли спасение от бедността и страданията?
Той млъква и не смее да я погледне.
От него струи гореща любов и до ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венеция павлова Маркова All rights reserved.

Random works
: ??:??