... Миш миш миш...
- А?! - сепна се почти заспалият Но Щен Вълк. - Какво каза?
- Ммм - сънено измърмори Ко Та Рак. - Заспивай, Но! Нищо не съм казал.
"Причуло ми се е" - помисли си вълкът и отново положи глава върху възглавницата си.
... Време е да спиш...
- А?! - отново се сепна Вълк. - Каза ли нещо?
- Нооо! - скастри го този път Гар Ван. - Само ти говориш! Стига си ни пречил да спим!
- Но... - започна да възразява Но Щен Вълк, но после просто махна примирено с лапа: - Няма значение, извинявайте.
И отново положи глава на възглавницата си, обаче малко по-късно пак чу същия почти доловим шепот:
... Целият квартал... вече е заспал...
- Хъм - тихичко изхъмка вълкът и наостри уши.
... Жилищният блок... спинка сън дълбок...
- Кой шепти? - измърмори под нос Вълк.
- Как "кой"?! - искрено се учуди някой. - Аз!
- А кой си ти? - попита нашият герой.
- Твоята възглавница естествено - гласеше отговорът.
- Щом си възглавницата ми - започна Но Щен Вълк, който явно хич не се учуди от факта, че разговаря с възглавницата си. - Защо ми пречиш да заспя?
- Не е така! - възмути се Възглавницата. - Аз се опитвам както обикновено да ти изпея приспивна песничка, но ти непрекъснато ме прекъсваш!
- Ооо - проточи вълкът. - Извинявай.
- Няма проблеми...
"Миш миш миш
време е да спиш,
целият квартаал
вече е заспаал,
жилищният блоок
спинка сън дълбоок,
спинкат перилаата,
спинкат стъпалаата,
асансьорът спиинка,
спрял като картиинка..."*



*Приспивната песничка е от "Копче за сън" на Валери Петров.