Щастливи... ама друг път

   Любовта правела хората щастливи. Кой те излъга така жестоко? Точно ти ли вярваш в тези думи. Хайде... порасни, вече не си дете, на което е позволено да мечтае.

   Осъзна ли се?

   ... Видя ли какво прави всъщност твоята възхвалена любов. Носи ни само болка, огорчение, обида. Наранява най-безмилостно, подиграва ти се... Когато се погледнеш в огледалото, не виждаш ли една иронична усмивка? Не, не се заблуждавай, това не е твоята усмивка от щастие. Пак е тя - любовта, изсмива ти се в лицето, преди да ти удари шамар.

   И ти все още я желаеш? Не вярвам. Или свикна с нея? По-вероятно.

   Не започвай пак, не казвай колко много ме обичаш.

   Няма полза...

   Няма значение...

   Няма смисъл...

   Не признавай чувства, които са забранени. Нямаш право да ме обичаш, нямам право да отговоря на тези чувства. Откачена работа, а? А после нека романтичните филми все още лъжат, че любовта побеждава всичко. Няма граници, така ли?

   Да бе, да... Какво е една цифра в ЕГН-то, било то и първата. Нищо, нали... освен всичките години, които ни разделят.

   Даааа... няма граници, ама друг път. И никой няма да ни раздели. Тук няма да споря. Не се разделя нещо, което никога не е било едно цяло. А ти все още вярвай в силата на любовта. Да, силно наранява, нищо повече. Спокойно, не само теб. Разбира се, ако това ти служи за утеха. И мен успя да улови в мрежите си. Опита се да ме заблуди с обещанието за вечно щастие. Почти й повярвах... ама не съвсем.

  Обичам те, не изпитвам трудност да го призная. По-трудно ми е да се преборя. Все още има вечери, когато съм на кръстопът. Искам да ти се обадя... Защо ли?

   За да ти призная, да съм до теб, да сме заедно и да се обичаме... завинаги.

   Ха... а не е ли просто за да потушим взаимно болката си. Може и да успеем. И да сме щастливи... ама друг път.