О-о-о-о,мои любители, поклонници, благожелатели, съюзници, съмишленици, сродни души и фенове, влизайте, влизайте и не се бутайте! Mоля,  движете се в индийска нишка- един по един и се разполагайте удобно в приказния свят на феята на автентичния фолклор, леля ви Муца Раздувката. Приготвила съм ви прекрасна изненада. Ще ви разкажа автентичната история на щастливия глупак Хасан. Идеята на тая патентована от мене приказка е крадена и употребявана безочливо от кой ли не. За да подведат читателите,  самозваните  автори са лепнали на историята ми заглавието”Щастливият Ханс”.Препоръчително ви заявявам да не навлизате в блатото на бездарното плагиадство.Сега подложете под  седалищата си пухени  възглавници и слушайте внимателно.

                         Хасан беше единадесетото дете на фамилията на циганина  Ибрям Шоколадчето.

                         Баща му беше честен и трудолюбив кенефчия. В  антракта между отпушването на два кенефа, на два мръсни канала или почистването на две помийни ями, той обърсваше  надве-натри ръце в близкия треволяк и вадеше от ботуша си баничка в найлонова торбичка.Сядаше кръстосал крака и похапваше като мляскаше шумно.Той много обичаше да похапва, както обичаше да чисти кенефи. Е де-е-е, е де-е-е-е, не сбръчквайте нослета, моля ви се! Тоалетните, както сега наричат кенефите, са едно от най-великите открития на човечеството. Ами така де! Трябва ли да се гнусим и срамуваме от постиженията си?! Много пъти като питаха тоя велик труженик на отходните места:”Ибряме, защо се ти такива кафяви ръцете бе?”, той отговаряше със  закачлив тон като тарикатски намигаше:”От шоколада бе,братчето ми,от шоколада!”.

                          Хасан живя около десетина години в бащината си къща в махалата „Ченгене Чадър махлесе”.Тая къща имаше атрактивно излъчване- беше построена с тенекии от бяло саламурено сирене и от тахан халва.Дупките наричани великодушно врати, бяха покрити с избелели и прокъсани черги, а прозорците-с  найлонови чували за гроздобер. Когато  се нароиха толкова дечурлиги, че краката им нощем започнаха да стърчат извън колибата, Ибрям се замисли дълбоко. Един ден той отиде при началника си и от игла до конец му изплака неволите си. В него ден циганският пролетарий попадна на точното място, при точния човек. Началникът му беше запален филантроп и реши да посвети средства и време, за да ощастливи с достоен дом Ибрям.Той му съдействува за отпускането на два заема. Единият от банка, а другият от взаимоспомагателна каса.

В двора на предприятието имаше изоставени стари складове. Събориха ги, а тухлите дадоха на Шоколадчето. Всички работници се включиха в строежа на къщата.Тя беше на два етажа. Щом се белна измазана отвътре и отвън, членовете от фамилията на Ибрям прибраха невинните си крачуни вътре и заживяха като бели хора. Шоколадчето израстна в собствените си очи.Той  се опитваше да внуши на децата си,че само честният труд ще ги направи щастливи. За да могат щом порастнат   вечер като седнат да  си пият ракията, спокойно  да изплющят няколко гръмки шамара на жена си и сладко да псуват циганетата на майка , без да очакват  внезапни полицейски  посещения. Само че Ибрямовата булка Касандра беше върла опортюнистка на тия му възгледи.Тя се перчеше, че е дъщеря на цигански барон от клана на Калдаръмите и като такава, не може да си позволи да цапа ръцете си с черен и неблагодарен физически труд. Преминала през висша школа на обучение,  принцеса Касандра до виртуозност владееше източването на ДДС, на пенсионерски спестявания чрез телефонни измами, на вилно имущество, на пълни джобове, куфари и чанти, на метали, на магазини, павилиони и сергии. Но най-убедителна беше в скубането на балами вярващи в черната магия, в гадателството и в циганските чудеса. Докато нейният Ибрям се спукваше да чисти света от зловонни материи, тя полагаше усилия да предаде познанията си на единайсетте деца. Повече от половината бяха обучени и поеха уверено по своя път.Останалите все още с огромна радост възприемаха уроците на високоуважаваната си родителка.

                                               Но най-талантлив се оказа най-малкият. Беше го кръстила Хасан. Един мъдрец от клана, който четеше дебели книги навремето й каза, че в това име Хасан  се крие дълбок смисъл.Неговият носител един ден ще обсеби съкровище или ще има друго ценно притежание. Това подействува на Касандра като магнит и тя кръсти ревливото си изтърсаче Хасан.Сега тоя Хасан  вземаше уроци при нея и със всеки изминал ден  ставаше все по- прекрасен и  завършен мошеник, апаш и джебчия. Не че и другите й деца не бяха такива. Но те бяха буквалисти.  Задоволяваха се само с наученото от нея, а тоя най-малкият тиквеник влагаше в  изкуството много талант и фантазия. Всяка вечер  носеше крадените трофеи и тайно от Ибрям споделяше с мама Касандра приключенията си. Родителката му така силно изразяваше радостта си от уменията на Хасан, че чак дъното на шалварите й трептеше от смях.Нейният Хасанчо се научи да чете и пише едва в четвърти  клас, но в седми вече на чист български език лъжеше и мамеше омайно. И тъй като беше в процес на задълбочено овладяване  ловкостта,бързината и творческата мисъл на съвършения крадец, издънката на клана Калдаръми се насочи към литература, тясно свързана с биографията на велики крадци от световна величина.Четеше жадно и поглъщаше  безценна информация. Водеше си бележки в  омазнен тефтер, който намери в един боклукчийски казан. Започна да събира и вади информация дори от приказките. Така нашият герой разви апашки интелект колкото цяла банда от апаши и вече всички крадльовци му дишаха праха. Безкраен беше списъка от неговите дейности.Той обикаляше училищата и продаваше болнични листове за оправдаване на отсъствия. И тъй като по- светлият  тен от лицето на дядо му- барона, се беше пренесъл върху лицето на внука Хасанчо,той почти не се отличаваше от българските ученици. Затова  се стараеше да говори чист български език и там където можеше- да минава за българин. В тая операция му помогна малко и Касандра. Тя  задигна няколко кочана с болнични листове от една квартална поликлиника.Успя да съблазни с кръшното си поведение нощния пазач, да го напои с бутилка ракия и когато той захърка, се промъкна тихо на пръсти като лисица-кокошкарка. Отараши всички лекарски кабинети и събра цял наръч кочани с болнични листи. Едва се въздържа да не посегне на нещо друго, но все пак се пожертва в името на великите дела на сина си. Тридневните болнични синчето продаваше по десет лева, а по-дългосрочните- по двадесет лева. Вървяха като топъл хляб. Хасан даже  си разкри банкова сметка и започна да трупа капитал.             

                                 Много голяма слабост имаше бързо напредващият в далаверите Ибрямов отрок към  малките  магазинчета  и павилиони. Издокаран като ромски депутат с моден блейзър с ослепителни копчета, с ярка, но скъпа риза, с  умопомрачително шарена вратовръзка и тъмни очила, той влизаше и заставаше пред щанда малко преди затварянето на магазинчето. С мазен глас обясняваше на любезната продавачка, че му се налага спешно да замине зад граница. Теглил пари от банката , но му трябват дребни пари за дребни разплащания. Вадеше тесте с петдесетачки и молеше да му ги одребни. Когато си тръгнеше и тъмнината на нощта го лапнеше като вкусна хапка, продавачката установяваше при повторно броене, че сметките не излизаха. Петдесетачките се оказваха двойно по-малко на брой. Тогава тя започваше да си скубе косите и от очите й като от олуци по време на дъждовна буря започваше да се излива вода, но...

какво от това...Хасан вече го нямаше. Той не си позволяваше да мами в своя град, защото знаеше, че никой не  е пророк в родното си място.Затова обикаляше градчетата в цялата област и след „операцията”изчезваше като фантом от тях.

                              Другият му знаменит номер беше номерът на билкаря. Идеята му беше и тя крадена, но важното е, че я беше заимствал от  разказ на любим писател, описващ живота на великите американски мошеници. Той приготвяше с няколко безобидни хапове, две-три по-ароматни билки, безвредна сладкарска боя  и аква дестилата универсално лекарство, което лекуваше 49 вида болести , мъжка потентност, женска фригидност и поразени от уроки. Бабичките по селата се надпреварваха коя по-напред да си купува от знаменитото лекарство на народния лечител. Шишето вървеше по пет лева на промоция и само за час лекарството изчезваше.

                                 Шедьовър на шарлатанското изкуство беше да влиза в населени места като Месия. Обличаше някъде в лозята извън  селото дълга бяла риза, слагаше си дългокоса перука  и си залепваше прошарена брада. В чантата си носеше икона . Щом стигнеше до центъра, новодошлият Месия клякаше на колене, слагаше иконата пред себе си и започваше да се моли. Молеше се така гръмко, биеше се в косматите вече гърди, рошеше дългите вълма на перуката си и  дереше много внимателно лицето си. Скоро около него освен любопитните  кокошки и пуйки, започваха да се събират и зяпачи. Отначало го всемаха за луд, но след като чуеха прочувствената му проповед, започваха да го разпитват. Оказваше се, че е послушник от манастира”Витлеемската звезда и тримата влъхви”  и е дал обет навсякъде от където минава, да се моли горещо за здраве. Защото една вечер в килията му се явили тримата светци- лечители и безсребреници Козма, Дамян и Харалампий и му дали чуден дар. С молитви да лекува всички болести, но и да се моли на всяка стъгда, от където мине, преди да започне лечението.Оказваше се, че цяло село е болно. Де що има куцо и кьораво идваше да оздравее, но първо трябваше да внесе таксата. Тя беше десет лева и отиваше за подпомагането на светата обител. Чудотвореца-послушник обясняваше, че чудото на изцелението се случвало до три дни. Майстор беше, ненадминат съчинител на святи молитви нашият Хасан. Те бяха така прочувствени, че  чак и селските мастии се разплакваха от жалост. Всички го гледаха благоговейно като светец  и с радост подпомагаха несъществуващата света обител. Когато Хасан оскубеше дори и пеленачетата в селото,тогава си тръгваше.

                                 Изпълнен с приключения беше животът на нашия герой, защото имаше умна глава и  умееше да се забавлява. Той се стараеше да не върви по монотонния и скучен път на другите мошеници. За него беше въпрос на чест освен максималната печалба да преживее и нещо оригинално, ексцентрично и непреживяно от другите измамници.

                                   Един предиобяд,  ученикът на Касандра започна да  събира в далечен квартал на града си месечната такса за услугите на  кабелна телевизия . .Беше променил до неузнаваемост външността си.Тук е мястото да спомена, че момчето беше изпекло до тънкост гримьорския занаят. Затова  смело се предреши в образа на  запазена и добре поддържана пенсионерка- касиер във фирмата, на местото на намерилата вечен покой предшественичка.  Надяна си силно прошарена перука, на върха на която вишневееше кривнато по фантазия шапче с папулка. Фон дьо тенът, ружът, червилото и изкуствените мигли подсилени с тежки сенки и туш караха женският чар на тая самозвана касиерка да цъфти като кукуряк на припек.Още по-прецизен беше Хасан в извайването на женското си тяло. Поради предизвикателният бюст и високите токчета излъчваше неопровержим сексапил и елегантност. Кой можеше да познае, че зад тая  женствена фасада се крие един ненадминат майстор на шашмите и далаверите. Та когато приключи със събирането на таксите „касиерката”Хасан прибяга до   тоалетната  на близкото кафене и свали тежкия реквизит от себе си.Наблъска го в  черна найлонова торба, а от там извади и облече дънки, тениска с надпис”Честността краси човека”, яке и маратонки. Като Феникс от пепелта отново възкръсна отрочето на барона на Калдаръмите. То плюнчи няколко пъти банкнотите от първата до последната и обратно.Те се оказаха  четирицифрена сума.Подреди ги внимателно в портфейла си и се насочи към една маса в заведението. Седна и си поръча мастика на кристали и голяма салата. На същата маса скоро към неговата компания се присъедини и някакъв  мъж на неопределена възраст. Беше як мъжага, плешив, но след оголената писта на главата си беше вързал няколкото оцеляли  косъма в миша опашка. Имаше месест нос с много широки пори и морковен цвят и потънали в орбитите си очи като карфички. Те се забодоха няколко пъти в образа на нашия Арсен Люпен и после изпаднаха в дълбока медитация.Поръча си уиски с бадеми и кафе.

- На здраве, малкия!- каза непознатия с дрезгав глас, все едно, че беше пил гасена вар.

- На здраве! -отговори му Хасан с фалцетен тенор.

- Казват ми  Ицо Златния, защото съм пристрастен към жълтия метал.

                                  Хасан огледа проучващо събеседника си. На врата му висеше масивен златен синджир, по-скоро верига, а на безимения му пръст и кутрето имаше златни пръстени.

- Ти как се казваш и интересуваш ли се от злато? -продължи да разпитва Златния.

-  Аз се казвам Емил Имането и работя като въглищар.

- Ха,че защо ти викат Имането?!

- Защото де що човек срещна по пътя ,казвам му;”Здравей Имане!” и така ми излезе прякора .Хванах се сам да правя дървени въглища от жижни  горе в Балкана и да ги продавам. Добри пари припечелвам, не мога да се оплача. Само дето напоследък ме погнаха едни еколози ли са, неврози ли са и аз не зная. До скоро плащах само рушовет на горските, а сега трябва и на новите гладници да мажа на ръце.

- Не случайно си ме срещнал ти мене,момчето ми,не случайно! Казвам ти го съвсем отговорно! Ха,наздравичката! -вдигна отново тост Златния. -Сега от тук нататък каквото ти кажа е много секретно.Ще ти го шепна, макар че с тоя тембър трудно ми се отдава шепненето. И ще ти покажа нещо да видиш, само че затова ще трябва да прескочим до тоалетната. Аз,момче, работя като миньор в едни нелегални златни мини. Разработихме си ги аз и още двама апапи. Благодатни мини са и вадим добри печалби.Стараем се да действуваме по-кротко, че да не бъдем заподозряни  от съответните органи. Аз веднъж лежах в панделата за една златна афера.Е,втори път не ми се лежи, вярвай ми. Сега златото е много скъпо, но аз ще ти го продам евтино, защото ми стана много симпатичен. Не знам защо, но си ми симпатичен, момчето ми.Буците не са чисто злато, но 70 процента има. Останалото е кристали, гранит,сребро и още какво ли не.

                             След втората мастика и третото уиски двамата се запътиха към тоалетната. Ицо затисна с масивното си тяло вратата и извади четири буци руда големи колкото детски юмрук. Рудата замая още повече  с блясъка си главата на подпийналия  Хасан. Сключиха почти светкавична сделка. Славният потомък на циганския барон плати половината от исканата цена, защото беше магьосник  в броенето на пари. Доволен Златният мушна парата в джоба на палтото си и побързаха да излязат, тъй като един едва се устискваше отвън. Разделиха се веднага и всеки пое по своя път.

                                 Когато на другия ден  Хасан се срещна с джипси-барона, дядо си Билял и му показа четирите златни юмрука старецът дълго се смя и накрая грабна едно мешово дърво и хукна да мешиндери с него самонадеяния си внук.

- Като не познаваш златото, защо си подаряваш парите изкарани с честен труд бе, келеме?! Да те беше преметнал циганин, щях да разбера, а то те е преметнал пършив българин. Диване, с диване! Това, което имаш е халкопирит, кварц, мед и всякакви други метали, само не и злато! Как можа да му броиш почти хилядарка на тоя баш-мошеник бе урунгел, с урунгел!Сега вържи си един камък и иди да се удавиш в аязмото, серсемино!

                                   Хасан едва успя да избяга. Вечерта и Клеопатра му се цупеше. Всичко това  му дойде в повече. Какъв позорен ден за овладелия циганските „науки” ученик. Добре че Ибрям не беше научил. Ако узнаеше как ли щеше да псува и той. Когато си легна в леглото Хасан дълго остана буден. Той беше емоционално нагнетен като препомпена гума, която всеки миг можеше да гръмне. Най-после реши, че трябва да докаже на света и на себе си кой е Хасан Ибрямов и какво може. Трябваше с повече акъл и късмет да извлече печалби от загубата и да накара роднините си да ахнат. Беше дошъл мига да опровергае присмехите им и заслужи уважението и признанието на  барона Билял. Чак след като състави хитрия си план младежът успя да заспи.

                                      Много народ се беше събрал в тоя ден на хайван-пазар на баните. Предлагаха се животни от цялата страна. Хасан обичаше животните и предвкусваше насладата от удоволствието да притежава такива. В една пазарска чанта той носеше четирите буци руда. Сега му беше времето и мястото да прояви своите мошенически умения. Вече няколко пъти мина край един гарвановочерен арабски кон. Сякаш не беше кон, а огнен змей. Кожата му беше гладка и лъскава, опашката му  сплетена на плитка и завършваща с копринена панделка. Тежката му грива подредена косъм по косъм и с вплетени сини маниста падаше грациозно надолу. Такъмите му говореха за майсторски казаслък . На челото му се спускаше червен пискюл със сини мъниста. Конят потропваше нетърпеливо със стройните си нозе, а хълбоците му потръпваха. Продаваше го един мрачен субект с мазен  кожен каскет и  домашен  пуловер. Щом Хасан чу цената на животното,  мравки запълзяха по гърба му, а устата му пресъхна. Като  гледаше стопанина право в очите, той се доближи  и му подшушна на ухото:

- Пари нямам, но ако свалиш от цената мога да ти платя със златна руда.

                       Изненадващо оня се съгласи почти веднага да му продаде Тошко-така се казваше коня.Покани най-малката   Ибрямова гордост в един фургон и там сделката беше сключена. Хасан се напъна и пусна няколко сълзи, разделяйки се със златното съкровище. Собственикът на коня кашляше смутено и съчувствено го тупаше по рамото. Простиха се  сърдечно като първи дружки. Хасан провери  зъбите на питомеца си Тошко, които бяха ослепително бели, все едно са мити с гел за избелване. После с мерак пое дизгините и го поведе”Добре де, ще яздя за кеф и сербезлък това врано конче. Но защо да не си купя и един катър, че да си пренасям това-онова.Катърите  са по-издържливи дори и от магаретата.”-мислеше си Хасанчо. Речено-сторено!

                            Спря се пред един мустачурест и подозрително мургав добруджански селянин с червен пояс .Той продаваше не един, не два, а цели шест катъра.Хасан разбра,че всеки от тях е кръстен от православен поп в манастир и си има кръщелно свидетелство. Най-скромният и трудолюбив катър, обаче се казваше Божидарчо. Когато чу да се говори за него, Божидарчо обърна глава към купувача и се усмихна като разтегна бърни и показа дългите си зъби. Това направо грабна сърцето на Хасан и той повече не се двоуми, а смело и решително даде „златото” и го купи.Очите на търговеца с мустаците грейнаха като „златните” жили на рудата.Той се разнежи и подари на момчето и  самар, който беше по мярка на Божидарчо.”Тъй и тъй съм се впуснал в дебрите на търговията, тъй и тъй обичам животинките и отдавна си мечтая за тях, що не взема да купя на мама Касандра и една млечна крава. Ще сърбаме всяка сутрин прясно мляко, ще ни прави хубаво сирене, ще ни бие масло. Ех,мама му стара, ще се чувствувам направо на седмото небе, в самия рай!”- вълнуваше се вече напълно оправдано мамин Хасанчо.

                                            Спря се пред една стринка със шарена забрадка, кожухче без ръкави и кухненска престилка с къдрички. Стринката беше довела на хайван-пазар да продава една рогата и една шута крава. Не можеше да не се признае,че кравите й бяха красавици. Бяха кльощави като манекенки, но циците им бяха огромни. Явно бяха расли само на цици.

- Не ги гледай, момче, а вземи да пийнеш това мляко,че да разбереш на какво се вика мляко.Тая сутрин съм ги доила двечките. Довечера ще дадат още по-мазно мляко и ще прилича на сметана. Ако разбираш от говеда това е българското червено говедо и е почти на изчезване. Ако ги вземеш двете, ще ти направя голяма отстъпка, но ако вземеш само едната,  вземи шугата, че дава повече мляко. Кротка е и добра майка. Сякаш за да потвърди казаното от стопанката си шугата крава се разкрачи, приклекна и се изпика.

- Ами имена имат ли си, стрино?- запита Хасан.

- Хубава работа! Че без имена може ли?! Да не са чифутки моите добичета. Че те са интелигентни и възпитани повече и от нас бе,момче. Ей тая рогатата е Теменужка,а другата се казва Касандра.

                    Тук вече Хасан видя пръста на Проведението. Кравата беше съименичка на майка му и той веднага се запали.

- Мога веднага да те отърва от тая твоя, как я рече- Касандра, но имам само злато за разплащане

- Че как така злато бе, сине?! От къде го имаш това злато, истинско ли е и колко ще ми дадеш?-развълнува се на свой ред стрината.

Хасан й показа буцата, която грееше с цялата си прелест и съблазън.

- Истинско е, защото е буца златна руда и ако го познаваш веднага ще разбереш, че си на чиста далавера. От къде го имам си е моя работа, но хайде от мен да мине и това ще ти кажа. Имаме си семейна златна мина и си го вадим от там.

- Че това законно ли е бе, сине?!

- Слушай, стрино! Ще ми дадеш ли кравата или да си тръгвам?

- Давай златото, вземай моята Касандра и се грижи добре за нея, че тя ми е като дъщеря-каза размекната стрината и му подаде оглавника.

                    Почти в края на пазара печеният  израстък  от клана на Калдаръмите видя един продавач на кучета. Имаше десетки клетки, в които клечаха омърлушени и с нещастен вид четириноги приятели на човека. Продавачът беше младо момче, което на диалектен език крещеше колкото му глас държи, та чак го избиваше на поезия:
-Хай на хуата стока, хай! Породи от сички народи. Кучитъ убичливи кът унучета. Кучки кът къручки, кутрета кът звънчетъ! Хай на хуата стока,хай!

                    Около търговеца имаше тълпа от зяпачи, повечето от които бяха деца.

- Назад, назад!- продължаваше да крещи той, но тълпата се правеше, че не го чува.

Хасан подходи с тежка крачка към младежа и тихо запита:

- Да имаш подходящо куче за един ромски благородник с циганско потекло, на когото съм решил да направя скъп подарък? Ако ми предложиш нещо по-така, обещавам да ти платя в златна руда. Обърни се с гръб към публиката, за да ти покажа буцата.

                               И той разтвори леко торбата на дъното на която се мъдреше последния халкопиритен отломък.

                           Кучкарят измъкна отнякъде клетка с някакво странно създание в нея и я тикна под носа на търсача на елитната  стока. Муцуната му беше здраво овързана с тиксо.

- Това, което виждат очите ти е една от най-елитните породи  кучета в света. Казва се египетска фараонска хрътка и е  любимка на английската кралица,краля на Испания и Лихтенщайн,на Мароко и Кувейт.Тя струва стотици хиляди долара,но аз знам, че в България новобогаташите са скрънзи и затова съм склонен да ти дам това безценно куче за твоята смешна бучица злато.

- Е,слава Богу, че открих това, което търсих. Но ще те питам, защо си запушил устата на нещастното животно?!

- Много просто. Защото то е много тъжно за майка си и скимти непрекъснато. Но скоро ще го преживее и само след един ден можеш да свалиш тиксото. Когато порастне ще видиш какво интелигентно и красиво животно съм ти дал. Тогава ще оцениш жеста ми, приятелю.

                           След последната покупка  Хасан тръгна да се прибира у дома. Имаше да извърви десетина километра второкласен път. Победоносно беше се качил върху самара на катъра, отпред до гърдите си крепеше клетката с фараонката, а в ръка държеше дизгините на арабския си жребец и оглавника на  кравата Касандра. Не бързаше. Наслаждаваше се на тоя миг. Душата му тържествуваше и пееше. Той се чувствуваше победител в живота. Започна дори да си тананика една известна циганска песен;”Изяде ме, момиче, обърни се и ме виж!”

Но изведнъж катърът Божидарчо се запецна. Заби копита и отказа да върви по-нататък. Налагаше се  Хасан да взема спешни мерки. Той започна да ръшка с пети издутия корем на инатливото животно, после откъсна  една шибучица и го запляска подканящо с нея по гърба, но резултатите бяха нулеви. Божидарчо не помръдваше. Налагаше се да се приложат по-крути мерки. Счупи един по-як клон,ошмули го и  запердаса с него неразбраната гадина. Но положението ставаше все по-лошо.Хасан плувна целия в пот, но и катъра изяде бая бой. Резултатите пак бяха никакви. Тогава  Ибрямовият син взе да се унижава пред тоя магарешки никаквец. Хвана главата му и ридаейки съкрушено, започна да го целува, да му се извинява и да го моли:

- Божидарчо, сине Божи, защо така ме мъчиш бе, сине?! Каква муха ти влезе в главата бе, душо моя?! Имай милост към мене, прости ми дето ти начесах гърбината. До края на живота ти с пръст няма да те пипна, дете мое, гълъбо мой! Само тръгни, тръгни, че виж мръква, а още сме насред пътя. Ей на, на колене ти падам и ти се моля, моля ти се!

                     Божидарчо се беше унесъл в далечни спомени. Той с умиление си спомняше как ухажваше през пролетта една катърка с омайното име Божура. Сега Божура я нямаше, а тоя двукрак грозник по неизвестни причини му натърти яко ребрата. Но той няма да мръдне от тук докато не види красивата и палава Божура или най-малкото докато не му мине яда.

                      В това време заваля дъжд.Отначало беше тих ,но постепенно се усилваше все повече и повече. Хасан реши да събере животните под едно дърво с широка корона. Какво беше учудването му когато вместо вран жребец пред очите му изникна образа на червеникъв дръглив кон с няколко размити тъмни петна.На земята сред посърналите треви се белееха изкуствените бели ченета на коня. Той нямаше пукнат зъб в устата си. Краката му се люлееха от слабост, защото пътят за старата и немощна кранта беше много труден.

- Тодорчо, какво стана с тебе бе, сине?! Кой те омагьоса да ми се показваш сега в тоя жалък вид?! Как да те водя  и къде да те водя, кажи ми! Ти си най-големият ми резил,бе ,Тодоре!

                                Хасан скубеше косите си и нови вопли се носеха надалеко в гората. В това време на Божидарчо ядът му мина и той отново пое във ситен тръс.Хасан го яхна в движение и всички вкупом продължиха в гробно мълчание.

                                 Когато остави животните в двора на къщата им, Хасан се запъти веднага да поднесе египетската фараонска хрътка на своя дядо и многоуважаван барон на Калдаръмите. Надяваше се с тоя подарък да смекчи сърцето на стария благородник и с малко лъжа и преправки да възвеличи себе си.

                                  Старецът отвори клетката и подозрително загледа така наречената фараонка. Извади я внимателно и с доста усилия все пак успя да свали тиксото от муцуната на животното. Когато това се случи, то неочаквано за една елитна кучешка порода започна тревожно да беца.Оказа се,че е козле, остригано нула номер и боядисано с някаква бежево-шоколадова боя.Това вбеси отново барона.Той започна да удря с ужасеното животно своя неудачен внук където свари.Хасан едва успя да се измъкне и да избегне справедливия гняв на дядо си.

                                     Но разочарованията му не спряха до тук. На другата сутрин майка му Касандра, след като отиде да дои кравата Касандра донесе празно ведро.Оказа се,че шутата крава беше ялова и стара и единствено можеше да послужи за храна на лъвовете в зоологическата градина. Много тъжна беше равносметката на Хасан. Но той си взе поука, че има още много какво да учи в живота. Упорит излезе синковеца и не се отказа от шашмите и кражбите. След няколко години напредна много в занаятите на Калдаръмите и когато дядо му се пресели в циганския рай моят герой стана следващия барон на клана. Сега е време да ви кажа довиждане ,мои слушатели,защото съм канена на рождения ден на барона Хасан. Затова съм си свалила пръстените и часовника ,оставила съм си портмонето и мобилния ,защото страстите и уменията на Хасан са неуправляеми и безусловни.

Останете си със здраве и до нови срещи!