Ще се задоволим ли само с нирвана
Много древни философски школи са се опитвали да решат позитивно въпроса за страданието. Сред тях особено място заемат източните школи - например тези на даоизма и будизма. По същество тези учения се позовават на своего рода невежество на човешката душа, според тях произтичащо от факта, че тази душа е потопена в един илюзорен свят, докато истинският остава скрит за нея. "Проглеждането" на душата е условието тя да се избави от страданието. Лао Дзъ например учи, че мъдрецът прилича на сламено куче. Неговата душа не се терзае от нищо. Тя трябва да наподобява пепелта в огнището - да е сива и незабележима. Да е безстрастна. Естествено, ако подобно състояние на душата бъде постигнато, то от само себе си се подразбира, че страданието става нещо невъзможно. Но ако се замислим какво всъщност се изисква от един последовател на даоизма, то вероятно ще проумеем, че от него се изисква да умъртви собствената си душа - да я превърне в нещо безстрастно и безлично. Да я изпълни с празнота. Неслучайно Лао Дзъ говори за Великата празнота. Той явно признава обективността на нейното съществуване, както и възможността тя да бъде постигната от упорстващия и усъвършенстващ се ученик. Будизмът също учи, че животът е източникът и първопричината за човешките страдания. Самият Буда се позовава на т.нар. от него четири благородни истини:
1. Животът е изпълнен със страдания.
2. Животът е причина за страданията.
3. Съществува средство за прекратяване на страданията.
4. Средството за прекратяване на страданията е Нирвана.
Под Нирвана Буда и неговите последователи. разбират
едно своеобразно триединство на ужас, блаженство и познание на себе си.
Състоянието наречено Нирвана е състояние на напълно угасналите страсти. Някакво всеусещане за света, излизащо неограничено зад неговите предели, което прилича на абсолютното съзерцание на гладка повърхност на мистично безбрежно езеро, която няма никога да познае милувката на вятъра. Ако трябва да асоциираме Нирвана с някакъв цвят, то това е цветът на бял, като изваден от хербарий, лотос, който съзерцаваме на границата между безвъзвратно отдръпващия се залез и първия пристъп на мрака. Както блестящо е формулирано от българския поет Пеньо Пенев във финала на неговото знаменито стихотворение "Тъжна неделя":
"Няма истина, няма лъжа.
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа.
Тишина, самота и студено."
Първите три реда на този финален куплет ни дават идеята за Нирвана. Всеки път, когато медитираме върху залеза, ние можем да усетим как Нирвана ни докосва. Според будизма Нирвана е непостижима за форма различна от човешката. Например боговете не могат да постигнат Нирвана. Нито пък животните. Това е уникално състояние достъпно само на човешката душа - нейната най-висша форма на съществуване. Веднъж постигната, Нирвана прекъсва кръгът на Самсара, т.е. веригата на преражданията. Никой не се е завърнал от Нирвана. Тя е страната Хиксланд. Билетът за нея е еднопосочен. Убиването и хербаризирането на страстите е ключово за тези учения. Без страсти не може да има страдание. То е надмогнато по дефиниция. И все пак, колкото и авторитетни да изглеждат тези препоръки на древните, едно съмнение остава да ни гложди. А то е съмнението, че е правилно да постъпим така с душите си. Ние - живите, искаме да живеем, да горим в огъня на страстите, да усещаме възможно най-пълнокръвно живота, докато това все още е възможно. Обикновеният човек е усещал в себе си заложен този инстикт - жаждата за живот! Затова си мисля, дали древните не ни подвеждат с безупречните си логически разсъждения, защото един мъдър ум беше казал, че животът е това, което ние губим в епруветката и че смисълът на съществуването е да придаваме живот към годините, а не години към живота.
https://www.youtube.com/watch?v=hTWKbfoikeg
© Младен Мисана All rights reserved.
