Ще се задоволим ли само с нирвана
Много древни философски школи са се опитвали да решат позитивно въпроса за страданието. Сред тях особено място заемат източните школи - например тези на даоизма и будизма. По същество тези учения се позовават на своего рода невежество на човешката душа, според тях произтичащо от факта, че тази душа е потопена в един илюзорен свят, докато истинският остава скрит за нея. "Проглеждането" на душата е условието тя да се избави от страданието. Лао Дзъ например учи, че мъдрецът прилича на сламено куче. Неговата душа не се терзае от нищо. Тя трябва да наподобява пепелта в огнището - да е сива и незабележима. Да е безстрастна. Естествено, ако подобно състояние на душата бъде постигнато, то от само себе си се подразбира, че страданието става нещо невъзможно. Но ако се замислим какво всъщност се изисква от един последовател на даоизма, то вероятно ще проумеем, че от него се изисква да умъртви собствената си душа - да я превърне в нещо безстрастно и безлично. Да я изпълни с празнота. Неслучайно Лао Дзъ говори за Великата празнота. Той явно признава обективността на нейното съществуване, както и възможността тя да бъде постигната от упорстващия и усъвършенстващ се ученик. Будизмът също учи, че животът е източникът и първопричината за човешките страдания. Самият Буда се позовава на т.нар. от него четири благородни истини:
1. Животът е изпълнен със страдания.
2. Животът е причина за страданията.
3. Съществува средство за прекратяване на страданията.
4. Средството за прекратяване на страданията е Нирвана.
Под Нирвана Буда и неговите последователи. разбират
едно своеобразно триединство на ужас, блаженство и познание на себе си.
Състоянието наречено Нирвана е състояние на напълно угасналите страсти. Някакво всеусещане за света, излизащо неограничено зад неговите предели, което прилича на абсолютното съзерцание на гладка повърхност на мистично безбрежно езеро, която няма никога да познае милувката на вятъра. Ако трябва да асоциираме Нирвана с някакъв цвят, то това е цветът на бял, като изваден от хербарий, лотос, който съзерцаваме на границата между безвъзвратно отдръпващия се залез и първия пристъп на мрака. Както блестящо е формулирано от българския поет Пеньо Пенев във финала на неговото знаменито стихотворение "Тъжна неделя":
"Няма истина, няма лъжа.
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа.
Тишина, самота и студено."
Първите три реда на този финален куплет ни дават идеята за Нирвана. Всеки път, когато медитираме върху залеза, ние можем да усетим как Нирвана ни докосва. Според будизма Нирвана е непостижима за форма различна от човешката. Например боговете не могат да постигнат Нирвана. Нито пък животните. Това е уникално състояние достъпно само на човешката душа - нейната най-висша форма на съществуване. Веднъж постигната, Нирвана прекъсва кръгът на Самсара, т.е. веригата на преражданията. Никой не се е завърнал от Нирвана. Тя е страната Хиксланд. Билетът за нея е еднопосочен. Убиването и хербаризирането на страстите е ключово за тези учения. Без страсти не може да има страдание. То е надмогнато по дефиниция. И все пак, колкото и авторитетни да изглеждат тези препоръки на древните, едно съмнение остава да ни гложди. А то е съмнението, че е правилно да постъпим така с душите си. Ние - живите, искаме да живеем, да горим в огъня на страстите, да усещаме възможно най-пълнокръвно живота, докато това все още е възможно. Обикновеният човек е усещал в себе си заложен този инстикт - жаждата за живот! Затова си мисля, дали древните не ни подвеждат с безупречните си логически разсъждения, защото един мъдър ум беше казал, че животът е това, което ние губим в епруветката и че смисълът на съществуването е да придаваме живот към годините, а не години към живота.
https://www.youtube.com/watch?v=hTWKbfoikeg
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Беше ми интересно да прочета твоите задълбочени разсъждения и възгледи по тази тема, Младене, които са сходни в голяма степен с моите.
Поздравявам те! -
Интересно ми беше да прочета!
Поздрави! -
Благодаря за писмото, Младен.
Мисля че тълкуваме едни и същи неща от своя гледна точка:херменевтика(изкуство на тълкуването),което ще допълни със съдържание текста ти. -
Много ми хареса! Интересна гледна точка.
Безупречен в оценката си,Младене! -
Съжалявам, имах предвид романа на Херман Хесе "Сидхарта",защото там иде реч за състоянието на нирвана.Всъщност и в другите романи на Х.Х. източните религиозни мислители и философи са му добре познати
-
Мисля си, че във времето на древните философи вероятно е имало нужда от успокояване на страстите. Очовечаване. Сега имаме нужда от емпатия. Животът ни не е само страдание, нито само щастие. И ние трябва да намерим нашия баланс. Вземам по нещо от древните философи, но... философските течения са се зародили в определен етап от човешкото развитие и не можем да им се доверим напълно днес. Те са запълнили определена духовна празнина в определен исторически етап. Човекът е емоционално и мислещо същество. Затова ще страда, ще се радва, ще отрича стари постулати, ще изгражда нови, ще върви напред. Имаше закон за двойното отрицание. Поздрави, Младене. Провокативно. И всеки за себе си ще избере.
-
Младен,прочетох твоя бих добавил научен реферат, който може да е от полза дори за психоаналитик!
Може би се досещаш за романа "Нирвана" на Херман Хесе?
Все пак ползата от състоянието на нирвана е трудно постижимо за съвременния човек в условията на атеизъм и фалшиви идеологически постулати в името на чистото "изкуство" да подчинят индивида.
"Нирвана" в поезията и въобще в творчески аспект,е оня миг на съзидание,който поета,композитора,художника и etc творчески натури постигат в душата си.
Поздравления за написаното от теб, Младен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сърдечно ви благодаря за неформалното участие и за задълбочените коментари!
Започва Страстната седмица. Докато вчера чувахме възгласите - Осанна, то в края на седмицата ще чуем и "Разпни Го". Тема за дълбок размисъл върху борбата и единството на противоположностите и за Възкресението, до което те могат да ни доведат, ако изпълним мисията на синапеното зрънце вяра в нас.
За да напиша моя текст ползвах:
[1] Ф.И.Щербатской, Избранные труды по будизму, "Наука", Главная редакция восточной литературы, Москва,1988
[2] Вопросы Милинды (Милиндапаньха) Перевод с пали, предисловие, исследование и коментарий А.В. Парибка, Академия Наук СССР, Москва, 1969
[3] История Чойджид-Дагини, "Наука", Главная редакция Восточной литературы, Москва, 1990
[4] Еремей Парнов, Боговете на лотоса, "Народна култура", София, 1883
[5] Херман Хесе, Сидхарта, "Хеликон", София, 2014
[5] Джак Керуак, Събуди се. Животът на Буда, "Прозорец", София, 2011