Ще си тръгна тихичко, без да се усетиш. В един обикновен, спокоен ден. Ще си тръгна... От теб, от нас, от нищото което сме. Ще ме потърсиш, няма да ти отговоря. Ще разровиш в себе си за спомените, скрити зад лъжите. Ще разлистиш времето назад, в опит да разбереш причините. Няма да повярваш, ще отричаш... Едва когато в тишината си се скиташ, ще доловиш смехът ми и очите, в които ти стопяваше тъгата с едно единствено, обикновено: „Хей“. 
Ще си тръгна... Разплакана, самотна, не обичана, с потъпкани мечти и смачкани копнежи... Гола, празна и отричана... 
Безлюдна, душата ми безпътно скитаща, ще се стопи... 
Ще си тръгна, защото борбата ти за мен бе непосилна... Отказа се преди да полетим на юг... 
Спокойствието предпочете пред ръбата обич... 
Ти тръгна си отдавна, без да кажеш думичка дори... 
Вече няма да боли, нито ще е сиво, безметежно... 
Безоблачно  в спокоен ден, 
тръгвам си... Притихнала... 
По-добре  ще е без мен... 

Екатерина Глухова 21.10.19г.