Щъркелова история
- Мамо, мамо, ела! Виж, щъркели са дошли в старото гнездо! Мамо, виж какви са хубави и бели! Мамо, виж и носят сламки в клюновете си!
Тя се доближи до прозореца и погледна - навън надничаше пролет, въздухът искреше от свежест. Дървото пред блока беше цъфнало в обичайното си розово, но като всяка пролет то й носеше много радост, защото изглеждаше всеки път различно, винаги неповторимо ухаещо на нови надежди, витаещи из въздуха след зимата.
- Да, миличък, нали ти казвах, че в това старо гнездо някой ден пак ще дойдат щъркели, а ти все не ми вярваше. Виждаш ли, винаги трябва да вярваш на мама, тя никога не лъже. - Жената прегърна малкото си момче, залепило нос на прозореца, наведе се над него и вдъхна от любимия аромат на косата му, миришеща й на бебе все още, независимо, че вече беше на шест.
- Вярно, мамо, казваше ми, обаче аз си мислех, нали живеем в последния блок в града, нали това гнездо отдавна е изоставено и щъркелите идват напролет само в съседното село зад ж.п. ...