I


Здрачаваше се, а Шугър вървеше сама по и без друго тъмната пътечка. Държеше в ръцете си сгънатата бележка и се оглеждаше. Знаеше, че не бива да се разхожда сама по тези места, особено по тъмно, но чувствата, извиращи от поканата, я накараха да затвори очите си и поне веднъж в живота си да прекрачи правилата, а и… се беше заканила пред всички свой приятелки, които разбраха за тази бележка, че този който се е осмелил да й я прати ще получи белег на лявата си ръка от собствените й нокти, за да знаят всички, че с нея не бива да се държат по този начин. 
     Бележката бе стигала до нея чрез разсилния на училището, който я извади от чувала с боклук и я хвърли на подноса с храната й с думите: „Някакъв глупак ми даде 20 долара да ти го доставя, хвърли го в чувала за смет и си продължи по пътя." Шугър се ядоса – никога през живота й никой не се бе държал така унизително с нея. Пликът, който разсилният й беше хвърлил едва ли не в обяда, вонеше на изпражнения и имаше подозрително червеникаво петно – явно бе хвърлен в чувала от тоалетните. Тя не го докосна – не смяташе да го чете, но след много убеждения приятелките й я накараха да го прочете, но преди това решиха да разберат кой си е позволил да й го изпрати. Когато попитаха разсилния кой му го е дал, той отговори, че не може да познава всеки мизерник в това долнопробно училище, неговата работа била просто да чисти. 
     Едно от момичетата разтвори плика и в него откриха малка бележка написана на стара пишеща машина. На това листче бяха написани хиляди прекрасни неща за Шугър, тя бе описана като приказна фея, като нестихваща муза, като неземно удоволствие, като източник на страст и желание, на похот. Всичко това я накара да се чувства неуязвима, но не посмя да го покаже пред приятелките си – не посмя да покаже удоволствието, което изпитваше при прочитането на всичко това, защото тя беше от „готините” , не би трябвало да се впечатлява от такива неща, бе свикнала да чува комплименти по свой адрес, но това писмо някак си я разчувства. Беше истинско и в него не се искаше нищо друго освен тя да се появи в 8 вечерта в беседката, в градинката, в центъра на парка – сама.
     Щом приятелките й прочетоха всичко тя избухна в смях, те я последваха. След малко всички отново притихнаха и тя заяви,че ще отиде и ще го научи как трябва да се държат хората с нея, че такова отношение е непростимо и кой ще да е този мечтател, който смята, че може да я има с шепа красиви думи. След като заяви,че ще отиде, попита ще дойде ли някой с нея, но никой не пожела. Нещо в стомаха й се преобърна, не обичаше да се разхожда сама вечер, но гордостта й не й позволи да се отметне от думата си.

II


      Здрачаваше се, а Шугър вървеше сама по и без друго тъмната пътечка. Държеше в ръцете си сгънатата бележка и се оглеждаше. Всичко й се струваше страшно и при всяко шумолене на листата на заобикалящите я дървета сърцето й подскачаше. Стомахът й се беше свил на топка – хем искаше да разбере кой й е пратил бележката и да го накаже за наглото му поведение или пък да го награди заради нежното му обожание към нея, хем искаше да се обърне и да побегне към вкъщи, но знаеше, че в началото на тази пътечка, на входа на парка под светлината на градските лампи я чакат приятелките й и не би могла просто да се върне без да им каже кой е този нахалник.
     Вятърът отново раздвижи клоните на дърветата, тя отново се огледа и мъчно преглътна – вече почти беше стигнала до мястото на срещата, но тишината я притесняваше. Отметна падналия на лицето й кичур назад и си пое дълбоко въздух. Наведе се, за да премине под клоните на едно дърво, без да я одраскат и се озова точно пред беседката. Погледна часовника си – беше 8 без 10, не й се случваше често да подранява. Видя, че в беседката седи някакъв човек – беше с гръб към нея и не можеше да прецени нито възрастта, нито пола му. Изглеждаше едър, но не много висок, но не можеше да прецени точно – вече беше прекалено тъмно и въпреки че очите й бяха привикнали към тъмнината не можеше да им вярва напълно. Имаше качулка на главата си. Приближи се, като гледаше да не вдига много шум, но настъпи една изсъхнала клонка и тя изпращя.
- Шугър, ти ли си? – чу гласът му, плътен, нисък мъжки глас или… не точно, по-скоро бе все още оформящ се глас на подрастващ. Може би просто така й се стори или така й се искаше.
- Кой пита? – леко неуверено, но все пак надменно с потреперващ глас попита тя.
Чу се леко изкискване. Тя потръпна – представи си хищна усмивка, привлекателна, но хищна. Помисли се, че напоследък прекалено много телевизия гледа. Любопитството й с всяка секунда рязко нарастваше – искаше да го види, искаше да знае кой се крие зад красивите думи.
- Ела тук и ще видиш кой… едва ли си ме забелязала, но аз теб определено да – ти си от фаворитките, нали? Най-красивите момичета на випуска. Кажи ми, защо всички сте толкова надменни?
     Шугър отново потрепера, но в същото време в нея нахлуваше бавно гняв – как се осмеляваше този „никой” да й държи такъв тон. Никой не смееше да го прави, никой нямаше това право – поне така тя виждаше така нещата.
- Аз съм, да! А относно надменността – не знам за какво говорите! Ние просто държим всеки да знае мястото си – нашето е отгоре, на останалите под нас, който иска да оспорва да заповяда – рано или късно сам ще поиска да е под нас.
     Момичето неусетно беше прехвърлила тежестта си на левия си крак и беше кръстосала ръце пред гърдите си, които се повдигаха рязко и често, заради учестеното дишане, породено от яростта, която я обземаше. Не проумяваше спокойствието в думите на все още неразпознатия.
- Всеки има перманентно място, така ли? И няма място за развитие? Никой не може да бъде по-красив, по-умен или по-богат от вас, така ли, миличка? Така ли ви учат да разсъждавате мама и тати? Дават ви паричките и ви казват, че няма по-добри от вас, след което ви оставят на бавачката... и знаеш ли кое е най-жалкото?
       Непознатият леко се обърна към нея, може би за да види дали все още е на същото място, но не показа лицето си, а дори и да го беше направил, за толкова кратко в тази тъмнина тя не би могла да разпознае нито една негова черта. При това му движение Шугър отстъпи назад – не изпитваше доверие към него. Непознатият се усмихна на себе си.
- Жалкото е,че си вярвате и вие ще пълните главите на децата си със същите безумици и крехките им мозъчета също ще си повярват и така докато не свършат паричките и не изчезнат приятелите.
- Кой си ти, по дяволите, и какво ти дава правото да ме анализираш? Да не би да си някое от глупавите момченца, които не могат да преглътнат незначителността си?! Мислиш си, че съм дошла тук с трепет, нетърпелива да разбера кой е моят приказен герой?! – Шугър спря, за да си поеме дъх и да се успокои – гневът й почти напълно беше изместил страха.
- Е, миличък, не си познал! Дойдох да ти сритам нахакания задник!
Чу се свирване откъм беседката. Това обърка Шугър.
- Браво! Ето, такава те искам! Хубаво е да излееш всичко, нали? Ще ме нападаш в гръб или ще дойдеш да видиш кой е човекът, чийто задник ще нариташ?
      Стомахът на момичето се сви. Със започването на този разговор я обзе страх и се надяваше да не се стига до тук. Пое си дълбоко дъх и закрачи към към непознатия с намерението просто да види кой е и да си тръгне възможно най-скоро след това.
- А ти няма ли да си свалиш качулката или те е страх да не те позная? – попита заядливо девойката, приближавайки се до целта.
      Непознатият се изсмя, след което бавно свали качулката от главата си и протегна ръка към приближаващата се фигура.
- Няма да ме познаеш, няма как да ме познаеш...

III

      Шугър леко се стресна. Какво трябваше да значи това? Приближавайки се, се опита да фокусира човека пред себе си, но той така и не се обърна с лице към нея. Когато се приближи достатъчно, заобиколи протегнатата му ръка и се отправи към входа на беседката. Сега просто трябваше да се обърне и щеше да го види, щеше да може в лицето да му каже какво нищожество е и да си тръгне. Затвори очи, стисна ги здраво и с всички сили се опита да не избяга. Изправи се, вдигна главичка и с широко отворени очи и надменен поглед се обърна към непознатия.
- Ти?!
   Сърцето на момичето заби яростно и то отстъпи крачка назад. Не това не беше страх, просто беше изненадващо, отчасти унизително и все пак някак ласкателно.
- Какво? Много добре знаеш,че винаги съм те харесвал. – мъжът се усмихна. – Какво – да не би изведнъж съвестта ти да се появи от нищото?! Не ме карай да се смея. Това,че излизах с майка ти преди време не значи, че сега не мога да поискам по-доброто.
       Шугър просто го гледаше и не знаеше какво да каже. Направи още една крачка назад, но не защото я беше страх, а просто от изненада. Преди няколко седмици този мъж за малко щеше да стане неин втори баща, а сега стоеше тук пред нея и й бе изпратил любовно писмо. Откакто го познаваше изпитваше някакво странно влечение към него, но винаги я спираше мисълта за майка й, пък й той беше с 14 години по-възрастен от нея. През главата й минаха хиляди мисли, трепети, желания, които размътиха напълно представата й за реалността.
- Чччакай – поде тя. – Искаш да кажеш, че си бил с майка ми, за да си близо до мен?
- Е, не напълно. – Усмихна се мъжът. – В началото ми харесваше секса с майка ти – тя е много добра, но еднообразна... омръзна ми, но можех да се наслаждавам на теб, затова останах.
      Нещо в Шугър трепна. Припомни си как тайничко го шпионираше, докато се къпеше, когато нощем чуваше виковете от удоволствие на майка си, тя си представяше,че е на нейно място. Винаги си бе мечтала първият й път да е с по-опитен мъж и когато го видя за първи път си помисли,че той е идеалният, но после майка й... и всички планове свързани с него рухнаха, до този момент. Мъжът я гледаше жадно, а тя знаеше какво означава това – имаше възможност да изгуби девствеността си приятно и без някой да разбере.
- И какво сега – ще нариташ ли задника ми или ще ми покажеш гърдите си?
   Този въпрос прекъсна унеса й, нова гореща вълна се разнесе из тялото й и се събра на топка в стомаха й.
- Да ти покажа какво? Ти за каква ме мислиш? – не можа да сдържи гордостта си момичето и се изчерви.
   Мъжът самодоволно се усмихна и отново я огледа, изпивайки я с поглед.
- Не се притеснявай, не се съмнявам,че си девствена – момичетата като теб само дават вид на секс-машини.
- Аз... - започна заеквайки девойката. – Аз да съм девствена? Объркал си човека.
- Така ли?Тогава защо питаше майка си дали боли първия път... не вярвам за 2 седмици да си се престрашила да се отдадеш на някой от глупаците около теб или бъркам?
    Шугър се притесни, отново се изчерви и понечи да каже нещо в своя защита, но от отворените й устни не излезе нито звук.
- Добре така да е... ще играем с открити карти – така и така никой няма да разбере какво се случва тук – да, девствена съм.
- И? – попита очакващо мъжът.
- И какво?
- И искаш да се отървеш от девствеността си чрез мен, тук и сега.
- И кое те кара да мислиш така?
- Като за начало като ме видя дъхът ти секна и за секунди не можа да отреагираш по никакъв начин, освен това усещам вибрациите на възбуденото ти тяло – секси е, че си без сутиен, но това издава желанието ти, а и съм виждал как ме зяпаш, докато се къпя, виждала си ме как се самозадоволявам под душа и това те възбуждаше ужасно, защото да си говорим откровено – той е голям.
     Мъжът се облегна бавно назад и с преценяваща усмивка, отправи настоятелен поглед към Шугър. Адреналинът и възбудата у нея надделяваха, повтаряше си, че тук никой няма да ги види и никой няма да разбере. Реши да се пусне по течението.
- Добре, прав си. – Тя влезе в очертанията на беседката. – Искам да правя секс с теб, тук и сега – веднага, но ти ще ме напътстваш. Ок?
- Да, миличка. – мъжът облиза и прехапа устни и протегна ръце към момичето. – Ела тук.

IV


Шугър без да се замисля се приближи. Мъжът постави ръце върху стегнатото й дупе и започна леко да го стиска. Едната му ръка леко влезе под блузката й и обиколи тънкото й кръстче, след което се насочи към стегнатите й гърди, които сякаш се опитваха да изскочат от изрязаното деколте. Извади ръката си изпод блузката й и извади гърдите й, зърната й бяха страшно твърди и набъбнали. Започна да мачка нежно гърдите й, приближи се до тях и започна леко и невероятно възбуждащо за момичето да ги лиже, хапе и засмуква. От устните на Шугър се отрони стон на удоволствие. Мъжът я придърпа към себе си и хващайки я за косата, я накара да се наведе, целуна я бързо, дълбоко и страстно – достатъчно, за да учести дишането й двойно. Харесваше му да усилва възбудата й.
Пусна я и насочи ръце към панталоните й. Нетърпеливо махна колана й и едва не скъса ципа й. Смъкна грубо панталона, след което облиза пъпчето й и със зъби започна бавно да смъква надолу бикините й, като през това време с едната си ръка отново започна да мачка гърдите й. Играта и напрежението я подлудяваха – имаше чувството,че ще се обезводни от обилното навлажняване между краката й. Тя облизваше усни, пъшкаше, играеше с косата си и прокарваше едната си длан по корема, след което слагаше ръка върху неговата и го симулираше да мачка по-силно гърдите й.
     След като свали влажните й гащички мъжът пъхна показалеца и средния си пръст в устата й и тя започна да ги ближе и засмуква, докато той не ги извади и започна да стимулира клитора й, след което бавно ги плъзна във вагината й. Шугър остана доволна,че от това не я заболя, а тъкмо напротив – достави й удоволствие. Тя бе затворила очи и се наслаждаваше на грижата му за удоволствието й.
     Той отново я хвана за косата, което я накара да извика от наслада. Насочи я към ципа на панталоните си. Тя знаеше какво иска той, но не знаеше дали би могла да задоволи нуждите му – бе се упражнявала върху „играчките” на майка си, но не беше сигурна в способностите си. Въпреки това не се поколеба и разкопча панталона му. Той леко е надигна, за да може тя да го смъкне до глезените му, след което я накара да свали и боксерките му. При вида на огромния му пенис ахна – беше го виждала и друг път, но не и от толкова близо. Хвана го с едната си ръчичка и й се стори, че той така е дори по-голям. Погледна мъжа в очите перверзно и започна да ближе главичката, после премина надолу, като не отделяше поглед от притежателя му. Стигна до топките му и леко ги засмука, като с ръчичката си не преставаше да го стимулира – не си беше представяла, че фелациото може да е толкова приятно. Тръгна обратно към главичката – струваше й се сладка като близалка, изпитваше неустоимо желание да я засмуче. Придвижвайки се към нея, с език потупваше долната част на ствола на пениса му ту по-силно, ту по-слабо. Щом стигна целта си я засмука – силно, после слабо. Тя пулсираше в устата й. С всеки следващ опит успяваше да вкара по-голяма част от пениса в гърлото си, но й се струваше невъзможно да успее целия. Мъжът пъшкаше и това я караше да се чувства адски добре.
       Изведнъж той я дръпна назад и отново я целуна, но този път по-дълго.
- Хайде. – Каза задъхано, приканвайки я да се качи отгоре му. – Ела, захарче.
Мъжът й помогна да се качи на пейката, обкрачвайки го с колене. Тя понечи да седне, но той не й позволи.
- Много бързаш, съкровище. – Усмихна се и облиза пръсти. – Изчакай още малко.
Той отново плъзна пръсти във вагината й, поигра си с нея малко и ги извади. Целуна момичето и бавно започна да вкарва пенисът си в нея. Обожаваше теснотата на девствена вагина, не би могъл да сравни това чувство с никое друго. Проникването накара Шугър да съжалява,че е изчакала толкова много, чувството да го усеща в себе си я изпълваше цялата.
     След като влезе целият, мъжът започна да я тласка бавно, приканвайки я и тя да се движи. Тя не се поколеба – искаше това удоволствие и щеше да направи всичко, за да го получи. Започна с плавни движения в кръг, след това напред -назад, после ги комбинира. Всяко ново усещане я изпълваше и удоволствието се увеличаваше, винаги щом си помислеше, че по-хубаво не може да бъде, то ставаше, докато в един момент не прерасна във взрив, чиято взривна вълна се разля по-цялото й тяло и тя се почувства в рая – крещеше от удоволствие. В този момент не чуваше и не виждаше нищо, върховната наслада бе заключила напълно сетивата й за външни усещания – тя просто трябваше да възприеме изобилието от чувства и цветове. Сега разбра какво значи оргазъм и не искаше да спира да го има.
   Изведнъж стенанията на мъжа под нея я върнаха към реалността и тя усети чести тласъци във вагината си, които не бяха предизвикани от нея от пенисът вътре. Това леко я притесни, но тя се усмихна. Човекът под нея й бе подарил едно прекрасно изживяване и това е всичко – трябваше да тръгва, вече беше късно. Стана и усети нещо да тече по вътрешната страна на бедрата й. Погледна въпросително мъжа.
- Има хапчета анти-бебе, ще си купиш.
Шугър не реагира, знаеше за тях – имаше ги навсякъде по аптеките. Започна да се облича и оправя, за да се връща.
- И ти си същата курва като майка си. – Мъжът се изсмя. – Подушиш ли кур, искаш да те ебе... няма да стигнеш по-далеч.
    Момичето го погледна, не разбираше защо й говори така след преживяването им, но не й пукаше – така или иначе никой нямаше да разбере. Събра всичко свое и си тръгна.
- Захарче, обещавам ти, че утре никой няма да се съмнява в това, че не си девствена.
   Шугър се спря.

V

- Здравейте, момичета.
- О, Шугър, ти се появи. Хайде кажи кой беше?
- Ако бяхте изчакали...
- Знаеш,че имаме вечерен час... Хайде, мила, кажи какво стана?
- Нищо не стана.. нямаше никого – явно безсрамникът, го е дострашало. Хайде да ходим да хапнем – гладна съм.
   Момичетата тръгнаха към закусвалнята до училището. Седнаха и всяка от тях си поръча обичайното. По средата на разговора им новините по телевизията ги накараха да замлъкнат:
„Днес сутринта в градския парк бе открит труп на 30-годишен мъж на име Саймън Станфорд. Полицията отказва да коментира, но се смята, че е разчистване на сметки...”