I
Здрачаваше се, а Шугър вървеше сама по и без друго тъмната пътечка. Държеше в ръцете си сгънатата бележка и се оглеждаше. Знаеше, че не бива да се разхожда сама по тези места, особено по тъмно, но чувствата, извиращи от поканата, я накараха да затвори очите си и поне веднъж в живота си да прекрачи правилата, а и… се беше заканила пред всички свой приятелки, които разбраха за тази бележка, че този който се е осмелил да й я прати ще получи белег на лявата си ръка от собствените й нокти, за да знаят всички, че с нея не бива да се държат по този начин.
Бележката бе стигала до нея чрез разсилния на училището, който я извади от чувала с боклук и я хвърли на подноса с храната й с думите: „Някакъв глупак ми даде 20 долара да ти го доставя, хвърли го в чувала за смет и си продължи по пътя." Шугър се ядоса – никога през живота й никой не се бе държал така унизително с нея. Пликът, който разсилният й беше хвърлил едва ли не в обяда, вонеше на изпражнения и имаше подозрително червеникаво петно – ...