Сила и слабост
1 min reading
Къде си ти сега? Защо изчезна ти във мрака? Защо остави ме сама, за да гния тука? Аз чаках те да се върнеш. Та нали така ми обеща? Сега една сълза проронвам в твоя чест. Моята съдба е сама да бъда, без капка обич във сърцето. Нека бъда ледена, за да не бъда наранена пак и пак от такива като теб. Нека се науча да мразя, а не да обичам. Ще се зазидам зад хиляди стени, да не почувствам парещата сила на любовта. А тебе ще изтрия от мислите и сърцето си. През сълзи ще те проклинам за това, което ти ми стори. Ще те намразя, ще те изхвърля от живота си като ненужна вещ. Ще се науча да бъда силна. Ще си играя с чуждите сърца,а после ще ги смачквам, за да изпитвам наслада от чуждата болка. Ще ги покорявам, а после ще ги унищожавам и ще се чувствам велика. А може би никога няма да бъда такава. Не знам каква ще бъда за напред, но виждам каква съм сега. Аз съм еднo слабо, наранено същество. И само тишината ми приглася. И само мракът все още ми подсказва, че съм жива. О, ти моя най-голяма обич и най-голяма болка, какво ти сторих, че така ме захвърли, като сдъвкана дъвка на пътя. Моят най-голям грях бе това, че те обичах.
© Амбър All rights reserved.
