Гръмотевиците известиха за приближаващата се армада от дъждовни капки. В следващия миг те вече се стичаха по стъклата на прозореца с олющена бяла боя. Касандра седеше до него и допираше с длан ледената преграда. Обожаваше студените яростни пръски да милват лицето й. Всеки път си мислеше, че ако на едно място вали дъжд, то на друго някой плаче. На другото място страдащата непозната душа изливаше своите капки огън. – помисли си. Интересно как тялото може да се превърне в буфер между две противоположни стихии, между огъня и водата, между пороя от мъка и пожара от страсти. Трябва да си много силен, за да понесеш този сблъсък, да го оставиш да те опустоши и след това внезапно да се изпари и превърне само в спомен от някогашна душевна обсада.
Излезе навън. Улиците се бяха превърнали в своеoбразни водни пързалки. Водата сякаш беше озлобена от онзи, който е наранил плачещата огнена душа от другия край на света. Касандра вървеше по тротоара или беглия спомен за такъв, който се криеше под пласта ...