Беше тридесет и четири градосова жега. Преминавах площада на града, където нямаше нито една дърво. Чувствах как пулсирах целият. Щях да изхвръкна от тялото си и ако още малко се помотаех в този изключително скучен град, без да пийна нещо, със сигурно щях да се побъркам.
Никой тук сякаш нямаше работа и всичко наоколо изглеждаше пусто. Няколко души се мотаеха в безкрайна обедна почивка, чакайки да им зададеш въпроса „Кога работите?“, който със сигурност щеше да ги обиди. Но може и да се лъжех. Може би, защото не бях тукашен.
В центъра имаше няколко кафенета, обзаведени доста изискано. Влязох в едно от тях. Пред заведението стърчаха чадъри, ала слънцето проникваше и през тях, затова седнах вътре на хлад.
-Джин с тоник - изрекох на момичето келнер, което дойде със страшно отегчен вид. Барманът четеше вестник „Струма“ и стана да изпълни поръчката с така досада, че се почувствах неудобно. После, все едно, че не можеше да продължи така, както беше досега, започнаха разговор за пердетата на за ...