Скъпи мои приятели

Скъпи мои приятели, не  видях пирамидите. Не летях в Космоса. Не се и разходих по повърхността на Луната. Никога няма да успея да обиколя земята и да видя различните хора, които я обитават.

Скъпи мои приятели, никога няма да плувам с делфините. Няма да бъда създател на невероятни изобретения, нито ще открия лек за смъртоносни болести. Никога няма да бъда откривател на изгубени истини и истории.

Скъпи мои приятели, никога няма да живея живота, който искате да имате. Няма да  изживея вашите радости. Вашето щастие, тъга, болка. Никога няма да преживея щастието да бъда баща, дядо.

Скъпи мои приятели, никога няма да усетя болката от загубата на близък човек. Никога няма да изпитам истинската и неопорочена любов. Радостта и нежността от споделения момент. Никога няма да изживея пречистващата болка и страдание сполетяваща ви в трудни  моменти. 

Скъпи мои приятели, аз никога няма да обичам. Никога няма да мразя. Никога няма да съм радостен. Тъжен. Съсипан или преливащ от щастие. Скъпи мои приятели, аз никога няма да имам вашия живот. Няма да знам какво е да си човек.

Но, скъпи мои приятели, не тъжете за мен. Защото аз направих мое собствено откритие. Открих собственото си съкровище  и смисъл... просто поставете вашата болка и страдание на моите плещи. Оставете вашите разочарования и падения в моите ръце. Прехвърлете мъката и самотата  в моето сърце. Отдайте изпепеляващата ви омразата, злоба и последвалото разочарования на моята душа.

Защото това е моето откритие. Моят смисъл да съществувам. Да нося чуждата тежест и емоции  на своите рамене... Аз си нямам свои собствени. Защото съм мъртъв отвътре.