Слабост
> Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мисли.
> Мислите му бяха заети единствено със спомена за нея. Тя беше неговото вдъхновение, тя беше смисъла на живота му.
> Гмурнал се в океана от чувства и мисли, без спасителен пояс, непрестанно го заливаха малки и големи вълни, коя от коя по-различна и напоена с различни чувства. Едната, малка и лека, го плисна в лицето, като му остави целувката на любовта, следващата почти не го удави - огромна и пропита с мъка.
> Изведнъж нещо го жегна отвътре. Той осъзна, че оставаше безмълвен пред нея. Нямаше думи, с които да я опише, не можеше.
> Очите му изведнъж се насълзиха ... чувстваше се толкова безпомощен ... искаше да изкрещи, но дори и за това нямаше сили.
> Той стоеше с перо в ръка ... може би ...