Кратък екзистенциален
разказ за един мой приятел


І
Нощта в Пампорово е лунна, редкозвездна:
съзвездията на небосвода виждат се добре -
създават впечатлението за някаква фатална бездна,
съдбата в която трябва да се разбере.


В такава нощ на Славчо му предложих
живота му да сложа на везни
и замисълът мой подробно му изложих,
отвръща многозначно:"При фактите слезни!"


Песен първа. Несправедливост.
Грях. Житейска мъдрост.


1.
Момче на състоятелни родители,
той бе поставен в класовия списък...
Грехът и злобата му станаха учители,
в младежката душа родили писък.


Отредиха му фатално да премине ада,
та кътчетата му безброй да види
и в тази бездна непрекъснато да пада,
защото мракът, изтъкан бе само от обиди.


Позна на Любовта той другата страна -
така се раждаше у него добротата:
омразата в общуването бе храна,
но той пое пътеката на красотата.


2.
Позна той вихъра на бесен грях
и сякаш искаше да го изчерпи...
Загадка си остана неговият смях,
в стремежа всички хора да почерпи.


Животът му е непрекъсната софра -
на разговори сладки с хората се среща.
В живота тази истина добре разбра:
обича да изпраща, за да среща!


На неговата добрина се възхищавам,
родена от житейския му грях
и без делата му да разкрасявам,
ще проследя прилежно мъдрия му смях.


3.
Саркастично гледа Славчо на света коварен
и всеки факт старателно претегля -
тоз момък в ситуация сложна бе заварен,
но той в света обширен все потегля.


В душата си той носи жажда
за думичка една - човечна,
импулс която за живот му ражда -
той плаща всичко с болката сърдечна.


Това е неговата мъдрост свята -
на хората да дава постоянно радост.
Земята с нея той старателно замята,
запазвайки в душата вечна младост.


Песен втора. Емоционална нагласа.
Приветствия. Тостове и наздравици.


1.
Добре дошли при мен, приятели!
Часът на веселбата ни удари.
Обичам да посрещам хората ваятели,
не ща да зная други твари...
Край масата да сядат почетните гости -
приветствам всички ви сърдечно.
При мен се спират всички пости:
смехът ще ни сродява вечно.
Това да правиме без край умеем,
не искам да посрещам самозвани мъдреци,
без тях нещата по-добре владеем,
че те умуват като истински глупци.


При мен не може да сте трезви,
защото тука аз съм президент.
Не се оплаквайте от язви,
че аз съм вечен дисидент.
На трезвите ще им наливам -
я, дайте чашите кристални!
Вина в потоци ще изливам -
да няма приказки банални!
Аз всички много ви обичам-
дарявам ви от мойта щедрост:
в тази обич ще се вричам,
че тя е моята житейска мъдрост.
Ела по-близо, драги Коста,
за теб ще има също тост.
В пир душевен няма:"Доста!",
а ти си новият ми гост.


Когато се свечери
и падне вънка мрак,
започват моите вечери,
повтараящи се пак и пак.
Купувам все отбрани питиета,
но пак попадам на ментета -
проклет да бъде всеки нарушител:
менте не може да е утешител.


Отседнал съм в добър хотел -
за гост достоен ме приел.
Той носи името "Мургавец" -
съгласни сте, че е красавец?!
В комплекса хората познавам
и щедри жестове им подарявам...
Познавам техните проблеми -
едни са малки, други са големи.


Денят ми строго е разчетен -
портфейлът трябва да е подотчетен...
Самият аз проблеми имам,
но спешни мерки все не взимам.
Докосвам се до всяка нежност
със спомени за буйна прежност -
така живея си благополучно
и никога не ми е скучно.


Животът труден ме възпита...
Какво съм правил? Кой те пита!
Край мене мъдри се поет - приятел:
на стихове римувани добър създател.
Той нещо упорито ме подтиква
и струната душевна ми напипва:
чрез него истини житейски преоткривам
и с радост питието си отпивам.


Седиме с него дълго двама,
говорим и за неговата дама...
показва той, че е сърдечен -
чрез сделка с мен е обезпечен.
И кара ме да пишем книга,
но аз отсичам:"Хайде стига!"
А той е упорит и настоява -
позиция има и я отстоява.


Аз имах някакво съмнеие,
че може да направи съчинение
за моите нестихващи забави -
светът да помни, за да не забрави
чрез колко труд смеха се прави,
дори когато имаш здрави нрави.
Но как гласът му ведър, тих
ще бъде уловен чрез стих?


Поетът казва, че съм бил оракул -
в смисъл, че съм прозорлив,
но кой това би рекъл,
щом види, че съм мързелив?
А аз съм си бохем природен -
такъв е генът ми съдбовен:
събрал съм радост и печал,
гласът ми чрез смеха е зазвучал.


В живота си аз търся простотата -
чрез нея усвоявам красотата.
Това е много важно нещо:
твърди поетът, че умеел вещо
да схване ритъма на моята душа,
а аз какво ли по въпроса да реша?
Бохемският живот така обичам,
защо ще трябва да се разсъбличам?


Блажен съм в свойто ежедневие -
това не може да е провинение:
какво душата ми да стори,
когато е родена за простори?
Чрез всеки миг се забавлявам -
доброто тъй си проявявам:
дори познавам всички кабинети,
където могат да направят и минети...


Богатството за мен не са парите,
но те обслужват веселбите
и за целта използвам ги умело
като къркам с приятелите смело.
От тези срещи съм богат
и затова съм все благат -
живея с този дар безценен:
навеки с радостта съм женен!


Мигът на радостта ми - нежен,
не е така надежден,
както бе преди година,
кога сестра ми се помина,
че имам грижи с мойто здраве,
дори когато казвам пак:"Наздраве!"
и тегне дразнещо предчувствие,
непознато досега за мойто самочувствие.


Това не спира моите забави...
В мига оплакването ми да се забрави!
Не чух от философа нито стих,
а дълго време с него пих?!
Ще искам тостовете да запомни,
защото те единствени са умни -
да ги подреди и класифицира:
това поне дано разбира?!


2.
Приветствията открийте в моите послания,
които изработих с повечко старания!
Главата ми от снощи се върти -
махмурлукът трябва да се изтърпи.
За закуска вземам леки питииета,
които не изискват никакви мезета.
Основното е: никакъв покой!
Не сте съгласни? Но кажете кой!


На пира днешен има много Музи -
очичките им светят някак си съдбовно...
Харесвам нежните им блузи,
но Ева гледа нещо злобно?!
Наливайте си без задръжки
и гответе дружна песен...
Бутилките и днеска нямат дръжки -
чрез пир животът става лесен.
Поетът е подготвил свойте епиграми
и в пиршеството ще участва сам,
а вие разхлабете, стягащи ви катарами,
за да потече в сърцата ви балсам!


Не ме мислете за пиян,
я дайте бързо тирбушон -
пресъхва непосилно жадният гръклян,
дори да правят номера с бушон...
За пир изпитвам непрестанно глад -
махнете всички от прозорците завеси!
В душата ми нахлува порив млад,
макар да няма покрай мен метреси.


Компанията ни винаги е задушевна,
щом пълнят се догоре чаши,
щом приказката лее се напевна,
душите всички стават наши.
Къде изчезна нашият поет?
Мълчи, но много е забавен...
С мисли странни е зает,
а ритъмат му е ужасно бавен.


В компанията кавги не стават -
участва всеки в диханието задружно,
затуй предишни спорове престават,
че на всеки туй е много нужно.
С веселие леко се живее,
но то изисква и пари...
Аз искам всеки да се смее -
кахърат нека огън го гори!


Пиршеството продължава тука всеки ден
и всички дружно нека пият!
Чрез него аз съм прероден
и чувства радостни се вият.
Не знаем ний какво е скука,
когато песни весели си пеем.
От таз задружност вадим си поука -
сърдечно, с весел глас се смеем.


Чиниите са празни - нямаме мезета!?
Изглежда келнерката нещо е заета?
Ах, да! Донасят печено прасенце...
Пристигат още гости...Сторете им местенце!
Бутилките изглежда, че са празни
и вкусовете май са разни?
Нека всеки сам да се обслужва,
а заспалият приятелски да се събужда!


Сред наште мили, млади хубавици
изяви сториха и надарените певици.
Гласчетата им са упойващ звън...
А, не! Пияните ще изтрезняват вън!
Да има ред, любезни господа!
Че пием, туй не е беда -
бедата е в загубената мяра,
когато чезне и добрата вяра...


"Всички да пием!" -
радостен вик.
Песни ний вием -
сладостен миг.
Всичко забравяш -
щастие цъфти.
Младост прибавяш -
радвай се ти!
С тостове страстни
почва нощта...
Ний сме прекрасни -
деца на радостта.
Скърби печални,
тук сте банални.
Бягайте вънка!
Чашата звънка.
Всякакви пози
стават тук рози.
Гостът въздиша -
с вино той диша.
Търсим сполука,
гониме мъка.
Винце, здравей!
Дружке, запей!
Блясък в очите -
като звездите.
Имаме жажда,
нова се ражда...
Мъката спира,
радост извира.
Дайте мезета!
Още кюфтета.


Виното тук безспир се лее,
а поетът все немее.
Започвам да го виждам двоен,
а чакам и стиха му зноен.
Но барът нещо се върти!
Къде са двойните врати?
Излизам и ще мина вляво...
За асансьора? Движете се направо!


3.
Добре дошли сте ми отново!
Печеното агне е готово.
Яжте, пийте и се веселете,
сладки приказки си говорете!
Само Пеневи ги няма -
правят жаждата ни по-голяма.
Всичките сте ми добре дошли!
Отговаряте с:"Добре нашли!"


Вино пенливо,
в чаша свенливо,
в мене бушуваш,
здраво лудуваш.


Ти си не средство,
ти си ми цел.
Пия те с чувство,
дявол те взел!


Вино с водица
пия с вдовица.
Прави ме весел
с вкуса си кисел.


Зная, че радост
носиш ми ти.
Вихри ме младост
в нови висоти.


Вино вълшебно,
ти си безценно!
Зная едно -
пия вино.


Винце, винце,
нощна сладост!
Винце, винце,
моя радост!


Да запеем наште оди!
Никой няма да си ходи,
щом бутилките са пълни,
а пък гостите са жадни!
Този тост е за творците -
на смеха и веселбите:
яжте, пийте и се веселете,
но не искам да се насерете.


- Вдигам, Славчо, Тост:"За здраве!"
- Отговарям ти:"Наздраве!"
Този тост е все различен
и намирам го приличен,
че без здраве няма пиршества
и в забрава ще потънат наште тържества.
Яжте, пийте и се веселете
и спокойно на местата си седете!


Тост за щастие как се прави?
Всяко зло да ни забрави!
Няма да познаем що е грях,
щом в сърцата носим смях,
че смехът е радост мила -
на живота ми е сила.
Искам тя да е и ваша,
дайте ми кристална чаша!


Бързо тост за славните пиячи,
че не са презрени те зяпачи.
Членовете им да големеят
и така сърцата им да пеят!
Грижата им е да къркат,
на приятелките - да ги търкат.
Долу всякакви презервативи -
не признавам аз такива негативи!


Тост предлагам за живота гладък -
веселбата го превръща в сладък.
Аз реално опознах му чудесата,
не летя напразно в небесата.
Имах през живота много дами -
преживях с тях различни драми,
но отхвърлям аз решително бедите
и разказвам само за шегите.


С тост възпявам мойта жажда:
нека непрестанно да се ражда!
Тя започва да ме мъчи
и нахално все се пъчи.
Аз пък я задоволявам -
упоритост като нея проявявам.
На живота ми е постоянен член,
закодирана дълбоко в моя ген.


Имам аз специален тост,
що важи за всеки гост:
всеки волно да пирува,
над бедите да царува!
Тонът ми е мъничко небрежен -
укротява, който е наежен...
Яжте, пийте и се веселете,
с печеното агне се мъчете.


Аз пия за добрите развлечения -
в компанията ни няма притеснения,
че само с ведро настроение
признавам всяко поведение.
Но тостът ми касае всички:
да сте достойни като птички,
защото най-голямото богатство
е тук постигнатото братство.


Бохемът има фино чувство,
превърнато от него в изкуство.
Духът в гърдите му е благороден -
частица мила от духа народен.
Бохемите са странно племе -
за проблеми не им дреме,
но всичко тънко забелязват:
неправдите жестоко преживяват.


Наздравицата е велико нещо,
когато се повдига вещо:
в нея се съдържа радост,
от бликащата в мене младост.
Наздравицата прави настроение,
събуждайки в душата умиление.
Затуй и тя ще бъде вечна -
разумна, смела и човечна.


След всяка чаша единайста,
аз казвам и наздравица дванайста,
припомняйки си онзи женски смях,
пречистващ мъжката душа от грях.
Смехът със своите вибрации
познава многобройни вариации...
Той област е на моята история -
смехът велика е теория.


Тринайстата наздравица е лаконична
с отсянка остра и критична.
Отхвърляме с нея ние злото,
защото различаваме доброто.
А то е също с многобройни гънки -
нюанси има инзвъредно тънки.
Яжте, пийте и се веселете,
но на масата не ми пърдете!


Яжте, пийте и се веселете,
след това се умножете,
но със своите съпруги -
не с жени от бранша "други".
Аз познавам секса бесен,
що се плаща и е лесен.
Превъзнасям тука топлотата,
давана в семейство от жената.


Но какво сме без парите...
Драги гости, ще ме уморите!
Ах, поете, стига си се бъркал!
Нещо да не съм отново сбъркал?
Просто за парите вдигам тост
и приканвам всеки гост:
яжте, пийте и се веселете,
без пари в живота не дремете!


От живота всяко нещо
се превръща в нежен тост,
но когато се посочи вещо -
не обичам аз човека прост.
Става дума за простака -
той не може да се смее,
не чете, дори не пее.
Тостът затова е лаконичен:
вън такъв човек трагичен!
Първо уважението в живота да изучи,
след което чашата от мене ще получи.


В наздравиците също има ред -
с гостите започваме подред.
Всеки може да яде и да говори,
но да спре, започне ли да спори,
че така ще се задави
и компанията ще го забрави.
Хайде, почвай пръв, поете!
Искам всички да го разберете!


От поета нищо не разбрах -
мрънка нещо за жените
и въздиша над бедите...
Май погрешно го избрах?!
Я да чуем философа,
но да бъде кратка строфа,
че дадеш ли им възможност,
сам изпадаш в невъзможност
да си къркаш бавно питието -
карат те да мислиш върху битието.


Ах, поети, мъдри философи,
кой разбира ваште строфи?
Карайте по-леко през живота -
не измисляйте трагедия за хомота!
Яжте, пийте и се веселете,
и жените си хвалете!
Ако ли пък нямате съпруги,
ще намерим някои други...


Коста върху собственост умува -
всяка вечер с чашката добрува.
Сам си кърка в кафенета
и обича пържени кюфтета,
но не го признавам за бохем,
че не суче като мен перчем.
Май парите му не стигат
и бедите упорито го настигат.
Но защо на нашта маса
виждам аз самотна чаша?
Бързо там да се налее!
Чакай, чакай! Ще прелее...
И наливането си е мурафет -
то върви с останалия ти късмет.
Агнешкото вече не остана -
мезелъци нека да донася Анна!


Пиршеството е съвсем сериозно -
няма нищо тук куриозно.
На човека туй е естеството -
да тресе душата пиршеството.
Нека тържеството да е вечно,
че това е най-човечно:
нашенците от смеха се плашат,
с мъката се утешават.
Нека да живеем в забрава -
злото да стои зад брава!


Тука с тостовете аз прекъсвам -
глътката си няма да накъсвам.
Продължаваме с краткото:"Наздраве!"
Я, поетът е на мляко - краве?!
Утре ще сменим местото
и часът на пиршеството.
Нека да започнем по-отрано -
обществото ни ще бъде пак отбрано.


4.
Наздравиците някак по вървят -
пиенето правят те ритмично:
гостите в мисли не скърбят,
настроението е все различно.
Тази вечер има кървавици.
Ха, наздраве, братя сифилистици!
Алкохолът май не ви си нрави,
но какво, в случая, да се направи?


Ха, ха, ха! Там шава Мара
и какво под масата ли бара?
Пиеме за нейно здраве...
Всички дружно:"Ха, наздраве!"


Цицата ти Ева ще засмуча -
радост в сърцето да получа.
Е, аз само тъй те плаша...
Хвърляй фаса, да си наша!


И защо ли да съм личност,
щом съм се напил, наял?
Туй е мойта мяра за приличност -
и в леглото да съм се посмял.