След любовта
Срещаме се. Но това не е от тези срещи, в които си разменяме любов и се чувстваме щастливи. Срещаме се, за да си кажем една единствена дума: "Сбогом!!!". Няма смисъл от излишни и закъснели оправдания защо е станало така. Минута мълчание, в която даже и очите не казват нищо. Погребваме любовта, но не два метра под земята, а в дълбините на сърцето, там, при другите страдания и болезнени спомени. Не плачем, защото от сълзите полза няма. С тях не ще върнем отминалата радост. Не се и усмихваме, макар и да изглеждаме доволни от раздялата. Все пак сме добри хора и не потъпкваме гордостта на другия. Няма жестове, няма думи, няма погледи... непознати сме, чужди сме. Все едно не сме се срещали. Така е най-добре - да помним само, че любов е имало, но с кого, кога... всичко остава някъде във времето, поискало да бъде забравено.
След любовта ли?! Нищо не остава. А с нас какво ще стане ли?! Нищо. Ще продължим да търсим любовта, но тази любов, която нас ще погребе, слели в едно душите и сърцата си.
След любовта ли?! Нищо не остава. А с нас какво ще стане ли?! Нищо. Ще продължим да търсим любовта, но тази любов, която нас ще погребе, слели в едно душите и сърцата си.
© Радостина All rights reserved.
