May 27, 2007, 7:20 PM
Случаен Дим
2 мин reading
...а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свитата в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи...
Защо?! Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където двете стени се срещат и искат или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш се влюбват, тези две иначе студени, бели стени...
Защо иначе да е толкова топло там? Беше й топло там, нямаше защо иначе... Или защото беше плътно загърната със старо палто, носещо миризмата на ароматизатор с лавандула...
Така го беше закопчала, че лицето й едва се подаваше изпод пухкавата яка и отстрани слабата й фигурка изглеждаше като пухкава купчинка прах... Пепеляво русите й коси бяха затиснати под палтото, та лицето й изглеждаше още по-слабо, без обграждащия го иначе ореол русоляви къдрави коси...
А двете стъклени топчета, служещи й за сиви, безцветни очи, гледаха в него...
Той стоеше на перваза на прозореца с догаряща цигара в отпуснатата ръка и комикс, облегнат на коленете.
Приличаше й на малко момче, в чиято детска ръчичка случайно е попаднала цигара... Непокорните му медни коси сякаш биваха развети от невидими, неосезаеми ветрове и влизаха в ясните му тъмни очи...
Четеше такава детска история, а погледът му я изпиваше, сякаш от това дали ще свърши разказа или не зависи съдбата на човечеството...
Или поне така изглеждаше отстрани...ако можеше тя да протегне хладните си пръсти и да докосне мислите му, друго щеше да види... щеше да види, как той мисли за... нея...
Мислеше, ала не поглеждаше към ъгъла от страх... Знаеше, че тя обича да седи там... и се страхуваше да я види... Какво ли щеше да й каже? Какво можеше да каже на русокос ангел с безцветни очи като нея?... Затова се правеше, че не се надява да е там... Димът от не допушената цигара изпълваше цялата таванска стаичка и сякаш само той беше там случайно...
Защото той бе отишъл там с надеждата да и да я види... и да се скрие от нея...А тя... тя беше там с болката си, с това, че й бе студено и с голямото пухкаво палто... и с жажда...
Искаше го... искаше да застане пред него, да се изяснят най-сетне, а после да го целуне...
Ледените й устни,до които сега се докосваха някакви досадни парещо горещи капчици, мечтаеха за неговите... които докосваха цигарата с такава нежност, за която момичето само можеше да мечтае...
И все пак... какви бяха тия капчици по устните и бузите й? Защо я изгаряха така гадно? И защо тия капчици й пълнеха очите и ги правеха толкова червени?!
Тя си искаше безцветните очи... и искаше да махне капчиците... затова ги изтри, одирайки мръсното бледо лице с грубия ръкав на палтото.
Точно, когато прехапваше кокалчетата на пръстите си, за да не въздъхне на глас, подът изскърца...
Тя се сепна и вдигна стъклените топчета към прозореца. Видя го как пуска фаса на земята, настъпва го с крак и излиза през капака на пода, служещ за врата...
Като спомен за него останаха само ароматът на тютюн, догарящия фас на земята и книжката с комикси на перваза...
...и ето, тя не успя да се разбере с него... отново... а тъкмо беше събрала смелост... а щеше ли да го направи пак?...
Защо?! Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където двете стени се срещат и искат или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш се влюбват, тези две иначе студени, бели стени...
Защо иначе да е толкова топло там? Беше й топло там, нямаше защо иначе... Или защото беше плътно загърната със старо палто, носещо миризмата на ароматизатор с лавандула...
Така го беше закопчала, че лицето й едва се подаваше изпод пухкавата яка и отстрани слабата й фигурка изглеждаше като пухкава купчинка прах... Пепеляво русите й коси бяха затиснати под палтото, та лицето й изглеждаше още по-слабо, без обграждащия го иначе ореол русоляви къдрави коси...
А двете стъклени топчета, служещи й за сиви, безцветни очи, гледаха в него...
Той стоеше на перваза на прозореца с догаряща цигара в отпуснатата ръка и комикс, облегнат на коленете.
Приличаше й на малко момче, в чиято детска ръчичка случайно е попаднала цигара... Непокорните му медни коси сякаш биваха развети от невидими, неосезаеми ветрове и влизаха в ясните му тъмни очи...
Четеше такава детска история, а погледът му я изпиваше, сякаш от това дали ще свърши разказа или не зависи съдбата на човечеството...
Или поне така изглеждаше отстрани...ако можеше тя да протегне хладните си пръсти и да докосне мислите му, друго щеше да види... щеше да види, как той мисли за... нея...
Мислеше, ала не поглеждаше към ъгъла от страх... Знаеше, че тя обича да седи там... и се страхуваше да я види... Какво ли щеше да й каже? Какво можеше да каже на русокос ангел с безцветни очи като нея?... Затова се правеше, че не се надява да е там... Димът от не допушената цигара изпълваше цялата таванска стаичка и сякаш само той беше там случайно...
Защото той бе отишъл там с надеждата да и да я види... и да се скрие от нея...А тя... тя беше там с болката си, с това, че й бе студено и с голямото пухкаво палто... и с жажда...
Искаше го... искаше да застане пред него, да се изяснят най-сетне, а после да го целуне...
Ледените й устни,до които сега се докосваха някакви досадни парещо горещи капчици, мечтаеха за неговите... които докосваха цигарата с такава нежност, за която момичето само можеше да мечтае...
И все пак... какви бяха тия капчици по устните и бузите й? Защо я изгаряха така гадно? И защо тия капчици й пълнеха очите и ги правеха толкова червени?!
Тя си искаше безцветните очи... и искаше да махне капчиците... затова ги изтри, одирайки мръсното бледо лице с грубия ръкав на палтото.
Точно, когато прехапваше кокалчетата на пръстите си, за да не въздъхне на глас, подът изскърца...
Тя се сепна и вдигна стъклените топчета към прозореца. Видя го как пуска фаса на земята, настъпва го с крак и излиза през капака на пода, служещ за врата...
Като спомен за него останаха само ароматът на тютюн, догарящия фас на земята и книжката с комикси на перваза...
...и ето, тя не успя да се разбере с него... отново... а тъкмо беше събрала смелост... а щеше ли да го направи пак?...
~ Неда Вълчева, (с) 2007
© Неда All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
О, благодаря... С изключително много емоцийка е писан, за това сигурно...
-
Този разказ ми хареса изключително много : )
-
Данче, благодаря ти, казано от теб значи много...
Алина, искрено благодаря! -
Още люляковия цвят ме грабва 8)
Аз май не съм ти го коментирала на други места...
Велик е..невероятен..запленяващ.. -
Скрита болка!
Великолепна красота!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
