- Петре, ела тук веднага! Кого да гледам по-напред – теб или сестра ти?
- Ели, размърдай се малко. Нали все се оплакваш, че си качила доста килограми след раждането.
- Мари, и аз така разсъждавах след първото раждане. Ето – има достатъчно катерушки. Много ли искам? Само да го виждам – Ели изсипа думите си като картечница, а после се изчерви.
Тя и Мари полюшваха модерни, зимни детски колички. Другите две жени на тяхната маса – Габи и Лили – наглеждаха току-що проходилите си момченца, които ровеха в пясъчника и си бърбореха нещо.
Кафенето „Сид” беше идеалното място, където младите майчета можеха да пият кафе и да клюкарстват на воля, докато бързо растящите им отрочета опознават света, за сега, ограничен между високите храсти, охладителите за въздух и дървените подпори на брезентовия навес.
Ели, Мари и Габи бяха облечени със спортни клинове и леко избледнели тениски, но Лили беше друго нещо. Всеки ден беше с различна рокля, а начинът, по който подреждаше бебешките аксесоари, както и маниа ...