Случка която промени живота ми

Колко е трудно да поставиш едно ново начало. Както ми е трудно и сега да напиша първите редове от моята история. Откъде да започна?...Не знам. Питам се и не достигам до отговора. Но знам едно – всяко начало е трудно. Както е трудно да започнеш да говориш за първи път,  да започнеш да се храниш сам, да започнеш да четеш и да разбираш живота. Всичко става бавно и постепенно. Всичко става както бавно, така и „бързо” макар и  в кавички. Така се случи и с мен. Всичко започна много плавно и постепенно – дори аз самата не можах да разбера, какво стана с мен. Но времето мина толкова бързо…

Всичко се случи, когато АЗ бях в 10 клас. Време на преходна възраст би казал всеки от вас. Но не! Това беше нещото, което много обърка моя живот и аз никога не бих го забравила. Не бих забравила своята голяма грешка, но най - вече няма да забравя хората, които макар и наранени – не ме изоставиха в трудния за мен момент. Помогнаха ми и ме разбраха. Благодарение на тях аз станах същото весело и жизнерадостно дете.

Лъжата е лошо нещо. Дори и самият Господ Бог е казал – „Не лъжи”. Да, но аз не спазих тази заповед. Всички ми казаха: Ти си в такава възраст, в която си мислиш, че всичко, което хвърчи се яде! И така оправдаха моята заблуда, моята вина и всичките ми прегрешения. Аз излъгах в собственото си училище, че съм болна, за да може всички да ми обръщат повече внимание от останалите. Не, че ми липсваше такова внимание – напротив! Аз съм отлична ученичка, спортът ми се отдава много и съм може би най - добрата по волейбол на моята възраст в целия град. Но уви! Това не ми стигна и аз реших, че ако ме съжаляват хората – аз ще бъда по - добре. И тук дойде моментът, в който аз излъгах. Излъгах всички и всичко. За което сега искрено и жестоко много съжалявам. Не знаех, че нещата ще стигнат до тук. И да ви кажа – вместо желаното внимание, сега получавам само пренебрежение и омраза. Защото аз съм сбъркала и ще трябва да си понеса наказанието и пренебрежението. Та кой от вас би ми казал, че не го заслужавам? Дори аз си казвам – ПРАВИ СТЕ! Ще получа и наказание от своя директор. Наказание, което ми е твърде непознато и чуждо, защото ако трябва сега да бъда честна с вас - никога не съм била наказвана и дори не съм била викана от директор на училището. Много срам и позор изтърпях. И знаете ли – най-много ме беше срам от самата себе си. Чувствах се унищожена психически и духовно. След това малко по малко аз излъгах за своите родители. Излъгах една госпожица , която искрено се тревожеше за мен и искаше да ми помогне. А моите лъжи бяха кошмарни и ужасни. Ако някой ги беше чул щеше да си каже – това дете как не е умряло досега? Да, истината е такава и ако знаете само колко ми е трудно да пиша тези неща. Защото боли, наистина боли от всичко!

И така – от моите грехове и лъжи имаше много жертви. На първо място бяха моите родители, които лъгах най – безочливо, на второ място беше госпожицата, която се тревожеше за мен като за собствено дете. Грижеше се за мен и ме обичаше, защото бе лъгана много от мен. И сега съм на един кръст като Исус Христос с малката разлика, че той е бил разпъван заради добрините, които е правил, а аз съм разпъвана от кого ли не заради злините, които причиних на много хора. И сега как да се оправя, как да помогна сама на себе си ми кажете вие? Защото времето минава, но болката от направената грешка ме тормози много. Дори днес ходих да се изповядам и ми олекна. Господ ми прости и ме пречисти. Искрено се надявам и хората, които излъгах да ми простят и да разберат, че нещо стана с мен. Промених се, но не за добро. Но сега съм склонна да кажа пред всички, дори и пред папата ако трябва - Аз мога да се поправя и ще го направя. Не за нещо друго, а заради самата себе си! Защото ми е тежко и ми е болно.Сякаш дяволът се бе вселил в мен…

Аз мога да се поправя! И най - важното – искрено вярвам, че ще успея. Повярвайте ми и вие! И ми простете за всичко, което направих. Неволно беше и ще го поправя!!!

Надявам се, че няма да ме намразите след всичко което ви разказах. Напротив, помогнете ми да намеря себе си!

Благодаря за търпението! Довиждане