Колко е трудно да поставиш едно ново начало. Както ми е трудно и сега да напиша първите редове от моята история. Откъде да започна?...Не знам. Питам се и не достигам до отговора. Но знам едно – всяко начало е трудно. Както е трудно да започнеш да говориш за първи път, да започнеш да се храниш сам, да започнеш да четеш и да разбираш живота. Всичко става бавно и постепенно. Всичко става както бавно, така и „бързо” макар и в кавички. Така се случи и с мен. Всичко започна много плавно и постепенно – дори аз самата не можах да разбера, какво стана с мен. Но времето мина толкова бързо…
Всичко се случи, когато АЗ бях в 10 клас. Време на преходна възраст би казал всеки от вас. Но не! Това беше нещото, което много обърка моя живот и аз никога не бих го забравила. Не бих забравила своята голяма грешка, но най - вече няма да забравя хората, които макар и наранени – не ме изоставиха в трудния за мен момент. Помогнаха ми и ме разбраха. Благодарение на тях аз станах същото весело и жизнерадостно дет ...