Случвания.
1 min reading
Втурна се като луд! Какво ли се е случило, та той никога не се прибира по това време?!
Тъкмо се отпуснах с любимия Стайнбек и воала - изненада. Не съм недоволна, наблюдавам го с удоволствие - устремен, винаги леко разрошен, с големи кафяви очи. Нещо не е наред - погледа му... сякаш не е при мен. И движенията - някак по-резки от нормалното. Дали няма проблеми във фирмата?
Странен е. А както се е отпуснал на дивана, със затворени очи и все пак излъчващ напрегнатост - като стрела, готова да полети към целта - е плашещ.
- Простете, че закъснях. Днес имам някакво странно предчувствие - сякаш съм загубил нещо. Глупост е някаква, но си е моята глупост, а всяка загуба ме потиска.
За какво да говоря? Всъщност знам за какво - та аз имам само една тема, за нея!Разказах ли ви как ме изненада преди две вечери? Годишнина сме имали - първата ни среща. Не помнех, не стига това, ами бях толкова уморен, че заспах след втората глътка вино. Обиди се. Каза, че няма значение, но знам, че лъже! Рядко го прави, затова винаги разбирам, когато лъже. Правя се, че вярвам. Обещавам реванш. След това усещам яростта си! Не вярва! Дори не прави опит да прикрие неверието си! Та за кого, по дяволите, блъскам 15 часа на ден?! За нейните салони и молове!
По-гадното е, че и аз знам - няма да има реванш. О, не! Нямам любовница - обичам нея! А и време и енергия за забежки ми липсват. Пък и нали знаете - всяко удоволствие се заплаща! Простете, ако съм циничен, но вие, жените, нямате граници в изискванията си! Целта ми е тя да е щастлива - да се гордее с дома ни и с мен. Нямам това усещане, но се старая! Днес трябва да и обясня, че заминавам за два дена, спешно е. А тя е взела билети. Ще и предложа да иде с приятелка и отново ще се сблъскам с огорчението и...
Това ми подейства като леден душ. Всъщност не, леденият душ е придружен с викове, а аз седях с книга в ръка, напълно онемяла! Дали плача или алергия съм пипнала? Гледам го - надига се уморено и с привичен жест вади портфейла си. Отброява старателно 100 лева и ги остава на масичката... без да ме погледне.
- Довиждане, Докторке - до следващата седмица...
Тъкмо се отпуснах с любимия Стайнбек и воала - изненада. Не съм недоволна, наблюдавам го с удоволствие - устремен, винаги леко разрошен, с големи кафяви очи. Нещо не е наред - погледа му... сякаш не е при мен. И движенията - някак по-резки от нормалното. Дали няма проблеми във фирмата?
Странен е. А както се е отпуснал на дивана, със затворени очи и все пак излъчващ напрегнатост - като стрела, готова да полети към целта - е плашещ.
- Простете, че закъснях. Днес имам някакво странно предчувствие - сякаш съм загубил нещо. Глупост е някаква, но си е моята глупост, а всяка загуба ме потиска.
За какво да говоря? Всъщност знам за какво - та аз имам само една тема, за нея!Разказах ли ви как ме изненада преди две вечери? Годишнина сме имали - първата ни среща. Не помнех, не стига това, ами бях толкова уморен, че заспах след втората глътка вино. Обиди се. Каза, че няма значение, но знам, че лъже! Рядко го прави, затова винаги разбирам, когато лъже. Правя се, че вярвам. Обещавам реванш. След това усещам яростта си! Не вярва! Дори не прави опит да прикрие неверието си! Та за кого, по дяволите, блъскам 15 часа на ден?! За нейните салони и молове!
По-гадното е, че и аз знам - няма да има реванш. О, не! Нямам любовница - обичам нея! А и време и енергия за забежки ми липсват. Пък и нали знаете - всяко удоволствие се заплаща! Простете, ако съм циничен, но вие, жените, нямате граници в изискванията си! Целта ми е тя да е щастлива - да се гордее с дома ни и с мен. Нямам това усещане, но се старая! Днес трябва да и обясня, че заминавам за два дена, спешно е. А тя е взела билети. Ще и предложа да иде с приятелка и отново ще се сблъскам с огорчението и...
Това ми подейства като леден душ. Всъщност не, леденият душ е придружен с викове, а аз седях с книга в ръка, напълно онемяла! Дали плача или алергия съм пипнала? Гледам го - надига се уморено и с привичен жест вади портфейла си. Отброява старателно 100 лева и ги остава на масичката... без да ме погледне.
- Довиждане, Докторке - до следващата седмица...
© Шопландия Софийска All rights reserved.
