Смокиново сладко
2 min reading
Заклевам се, НИ-КО-ГА ПО-ВЕ-ЧЕ няма да се хвана да правя сладко от смокини!
Ни-ко-га повече не искам да видя зряла смокиня!
Значи, донесоха ми петнайсе кила смокини, 'щото оревах орталъка, че никъде не продават пресни смокини(е, в Лидъл има- 1,90 бройката, ама не разбрах, лева или евро, докато се пуля, рекламата изчезна) и хората за да ми угодят, изпратиха ми да ям, да преям, да се замервам с тях, к'вот искам да ги правя. Първият ден ядох до припадък, стана ми лошо, оставих ги на терасата и легнах с няколко неизбистрени идеи в главата си какво точно ще ги правя - суша, замразявам, или на сладко. На сутринта, майка ме събужда - Ванина-а-а-а-а, нападнати сме от оси! Вкарахме смокините вътре, а то да вземат да се намушат тез нахалници в смокините вътре в плода и кротуват. И аз мия смокиня по смокиня на мивката с цигара в устатата и като наизлязоха, жужат, ше на изядат! Майка вика: - "Хвърли я таз цигара, бе! Не виждаш ли, че се активират от пушека и се дразнят."(е, от къде да знам, че осите имали чувства!?)
Една част изгонихме, други сами избягаха. Имаше и жертви, но това е риска да воюваш на чужда територия. Първото сладко стана чудно! Два дена варене на възможно най-тих огън, завира, охлаждаш, отпенваш, пак завира, пак охлаждаш и отпенваш... и така 4-5 пъти, твърд и цял да е плода и запечаташ в бурканчето- Ех, детство мое, незабравимо 'що отмина!? Божеее... аз желе от семки на дюли съм правила, печено сладко от череши във фурна... и като кипна тоя ти карамел, и тръгна тая ти лавата по етажите... комшиите пожарната извикаха- напразно. Просто направихме ремонт на апартамента и стълбището и купихме нова кухня..., ама такъв мор и гърч за сладко не съм преживявала! Останаха обаче половината смокини и освен снощното свинско печено с пресни смокини, домашен сладолед от смокини, баница със смокини и днес за обяд - спагети със смокини и компот от смокини, се изчерпах от към идеи в какво друго да ги реализирам и затова ги затрупах със захар и оставих в хладилника. Мистър Хау(демек мъж ми) идва, сетил се след три дена да донесе индрише и карамфил за сладкото и ме пита къде са смокините. Аз май закъснях...и се оправдава, че три дена не можал да открие индрише и карамфил на пазара. А аз вече като чуя смокини и започва да ми жужи в ушите и да мятам ръце! Соча хладилника. Отваря, вътре смърди на джибри.
-Ей, жена, златна си! Добре, че си се сетила и за ракия да заделиш!
Ако не бях толкова каталясала, просто щях да му клъцна карамфила!
p.s.
таз' новела е перифраза на Златина...(не запомних фамилията, 'щото едни тръгнаха да хейтят, че "творбата" не била моя, то аз имена не помня, и физиономии не помня, и тел. номера не помня...ама тази смокинова драма, ще я запонмя), и държа да кажа, че сладкото си е мое, и рецептата си е авторска, и осите си бяха мои, и тегленето си е мое, за мъж ми не съм много сигурна- абе да не е същият на Златина!?!?!? Умислиха ме тез жени,... три дена тук, три дена- там, да му се невидии , и все карамфил и индрише търси.
Хайде със здраве, че лютеница ще правя!
© Ванина Константинова All rights reserved.
Свежарско разказче, точно нещо такова ми се четеше защото от два- три дни съм гроги.
