SMS flirt
2 min reading
SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS flirt SMS slirt
Лято е!
Слънцето силно напича всяко ъгълче на моята душа... – това го бях чувала някъде, но не помня къде.
В мислите ми се прокрадва бъдещето на една идея...
Това е! Най-накрая го измислих. Не може да е по-гениално и красиво! От дълго време се опитвам да се запозная с него, но обстоятелствата никога не бяха на наша страна, винаги го виждах от разстояние, а толкова много го желаех. Искаше ми се да е по-различно, та да може да ме запомни, че и без това точно на него помненето никак не му се удавало. Или така поне разправяха. С доста трудности изнамерих телефонния му номер, но какво да го правя сега, трябва да го впечатля по някакъв начин. И ето, че ми хрумна нещичко в главата. Ще му пратя sms, но текстът ще е предизвикателен и леко закачлив, за да може да събуди любопитството му. Измислих всичко до най-малката подробност... и ето последна стъпка... да го пратя или не... оп, пратих го! Сърцето ми реши леко да забърза с ударите си, дали пък не беше тъпо това, а?! Изминаха около тридесетина секунди и телефонът ми звъни – ТОЙ е! Ей на това му казвам „стратегията на късия пас”. Върза се. Сега обаче трябва да бъда хладнокръвна, за пръв път ще чуя гласа му… стегни се, момиче, ще успееш. Вдигам. Отсреща тежък, строг и сериозен глас – ТОЙ не се смее! Задържам самообладание, та нали току-що завърших лекционния курс по актьорско майсторство. Набирам сили и показвам себе си в най-добрата си лъжлива светлина, а ТОЙ и за миг не се осъмни, че може да е жертва на нечии плътски желания. Отпусна се, усетих, че се усмихва... дори започна да се смее, след като разбра коя съм – „Какво съвпадение!”- чак се учуди. Знаех си, че ме бе забелязал!
Хубаво си побъбрихме, доволна съм. Дори ме покани нагости – предоволна съм. Вече нещата са из цяло под мой контрол.
Приключихме разговора развеселени и запечатахме в съзнанията си добрите впечатления един от друг. По-нататък случайността ни среща очи в очи. ТОЙ не изпъква с широки познания за нещата от живота, но пък чарът му е в това, че е изключително естествен и земен. Понякога ми напомня на малък хлапак от старите български филми – дързък и уверен в каузата на собствения си свят, но съвсем незаинтересован от това, което се случва около него. Дори сега, когато държи списанието в ръцете си, отпива от чашата марково уиски и чете рожбата на моите слънчасали мисли, и през ум не му минава, че той е героят на този разказ...
Следващите събития се развиха в моя полза или в негова, тъй като желанията ни бяха взаимни, просто някой е трябвало да направи тази „страшна” първа крачка на сближаването ни. Дали бе резултат на силното слънце, или на напиращото в мен желание, не знам, но едно е сигурно – sms-а си е sms!
юни, 2003 г.
Лято е!
Слънцето силно напича всяко ъгълче на моята душа... – това го бях чувала някъде, но не помня къде.
В мислите ми се прокрадва бъдещето на една идея...
Това е! Най-накрая го измислих. Не може да е по-гениално и красиво! От дълго време се опитвам да се запозная с него, но обстоятелствата никога не бяха на наша страна, винаги го виждах от разстояние, а толкова много го желаех. Искаше ми се да е по-различно, та да може да ме запомни, че и без това точно на него помненето никак не му се удавало. Или така поне разправяха. С доста трудности изнамерих телефонния му номер, но какво да го правя сега, трябва да го впечатля по някакъв начин. И ето, че ми хрумна нещичко в главата. Ще му пратя sms, но текстът ще е предизвикателен и леко закачлив, за да може да събуди любопитството му. Измислих всичко до най-малката подробност... и ето последна стъпка... да го пратя или не... оп, пратих го! Сърцето ми реши леко да забърза с ударите си, дали пък не беше тъпо това, а?! Изминаха около тридесетина секунди и телефонът ми звъни – ТОЙ е! Ей на това му казвам „стратегията на късия пас”. Върза се. Сега обаче трябва да бъда хладнокръвна, за пръв път ще чуя гласа му… стегни се, момиче, ще успееш. Вдигам. Отсреща тежък, строг и сериозен глас – ТОЙ не се смее! Задържам самообладание, та нали току-що завърших лекционния курс по актьорско майсторство. Набирам сили и показвам себе си в най-добрата си лъжлива светлина, а ТОЙ и за миг не се осъмни, че може да е жертва на нечии плътски желания. Отпусна се, усетих, че се усмихва... дори започна да се смее, след като разбра коя съм – „Какво съвпадение!”- чак се учуди. Знаех си, че ме бе забелязал!
Хубаво си побъбрихме, доволна съм. Дори ме покани нагости – предоволна съм. Вече нещата са из цяло под мой контрол.
Приключихме разговора развеселени и запечатахме в съзнанията си добрите впечатления един от друг. По-нататък случайността ни среща очи в очи. ТОЙ не изпъква с широки познания за нещата от живота, но пък чарът му е в това, че е изключително естествен и земен. Понякога ми напомня на малък хлапак от старите български филми – дързък и уверен в каузата на собствения си свят, но съвсем незаинтересован от това, което се случва около него. Дори сега, когато държи списанието в ръцете си, отпива от чашата марково уиски и чете рожбата на моите слънчасали мисли, и през ум не му минава, че той е героят на този разказ...
Следващите събития се развиха в моя полза или в негова, тъй като желанията ни бяха взаимни, просто някой е трябвало да направи тази „страшна” първа крачка на сближаването ни. Дали бе резултат на силното слънце, или на напиращото в мен желание, не знам, но едно е сигурно – sms-а си е sms!
юни, 2003 г.
© Антония Начева All rights reserved.
!
