Смуглите очи на вечерта се процедиха в нея, сляха се с тена ù и се вплетоха в черните снопове на косите ù. Светлините на рекламите проблясваха върху лъщящите ù устни – плътни и чувствени, които блестяха повече от безизразния ù поглед. Деколтето ù бе разтворено до дъното на душата ù, полата – едва прикриваща мечтите ù. Мястото бе обичайното, времето – същото, а погледът ù все така устремен към нищото, към пропастта на собственото ù безхаберие и разруха.
Светлините заиграваха по пайетените ù одежди, като скриваха ненужното от погледа на минувачите. "Аз съм продавач на мечти!" - мислеше си често тя. Да, наистина продаваше мечти, сбъдваше желания, но фея никак не беше. Срамът и позорът се полепваха по нея като безпризорен кошер, намерил своя пчелин и оставаха да градят своите нечестиви кули. И накъде посред този градеж обикновената Деница се бе превърнала в прелъстителната Денис, която намираше своето място в малките хотелски стаички и тъмните преки на отсрещния парк. А можеше и да не се с ...