Feb 13, 2013, 9:30 PM

Смугъл ден 

  Prose » Others
876 1 7
3 min reading
Смугъл ден крие в очите си контурите на света. Влажна утрин. Потокът от хора се влива в реката на живота. Съществителните привличат и отдалечават глаголните форми на извайването си, погубвайки възвратно и безвъзвратно своето отредено време за избор. Метафорите на придобитото и пропиляното сравняват безпощадно човешките крачки. В колегиалната, в приятелската, а все по често и в съпружеската близост вечерният стрес не се сеща да попита тишината на другия: "как си?", "какво стана с твоята нужда да бъдеш щастлив?”, "тъжен ли си?", ”още ли чувстваш, че искаш и можеш да бъдеш обичан?"
Смугъл ден. Нуждата да пълзим по мравешки прилежни в своето намерение, попътно преоткрива дълго сдържаните глътки изцелително самоосъзнаване. Колкото и да не ни се иска, все нещо ни напомня, че над нас е слънцето. И все пак избираме да виждаме само онова, което вътрешното зрение на намерението ни фокусира, игнорирайки съкровените си надежди за лично спокойствие и фамилно щастие. Любовта не ни достига. Разделяме ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Random works
: ??:??