Соколови пера
По нашите баири пролетта трудно си прокарва пътя. Горите ни са гостоприемни към зимата и трудно се отказват от кристалната си украса. Слънцето едва-едва прозира през сивите, тежки облаци, а цялата земя тръпне в очакване на топлата му милувка.
Тази година в нашата градина греят две слънца. Старият ни познайник в синевата и малкият ни син – ей там, под старата дива слива – пременена и накичена с белите си цветчета. Малкото човече спи само навън, скрито под клоните на своята закрилница, а тя сякаш се подмлади и ухае по-нежно и по-благо. Не му харесаха креватчето и завивките в къщата и баща му му издълба от ствола на стария и немощен орех чудно коритце, аз го застлах с мека вълна и памук и сега невръстния малчуган денем и нощем, в пек и студ все в него си лежи, навън. Не търси никого, все се смее. Увлечен е от света около него – гледа, души, пипа... Само като огладнее леко вдига ръчички и краченца, и аз си знам. Няма по-голямо удоволствие от тази близост с детето, което е рас ...