Спестени пари
Спестени пари
Майка ми е едра жена. И до ден днешен си прави сутиени по поръчка, защото нейния номер не се произвежда. А пък аз съм се метнала цялата на тате. Откъде и да ме погледнеш, все съм си „моето мъжко момиче". Даже една злобна колежка ми викаше да си купувам блузки с копченца, за да се ориентирала по тях кое ми е отпред.
Омъжих се и реших, че вече съм жена. Тръгвам аз един ден да си търся сутиен. Отивам на пазара, заставам пред една сергийка и искам от продавача най-малкия номер. Гледам го оттук, оттам, но ми се струва, че ще ми е голям. Връщам го и питам тихичко;
- - Извинете, имате ли по-малък от този?
А продавачът, като размаха сутиенчето над главата си и като се развика:
- Накъде по-малък, бе момиче, накъде по-малък?!?
Хората, които се бяха струпали около сергийката, избухнаха в луд смях, а аз си плюх на петите и дим да ме няма.
Така спестих някой и друг лев. Няма и да си помисля втори път да си купувам подобно нещо. То за какво ли ми е, ама като дойде зимата, можеше поне да ми топли. Но реших вече - никакви дънки! Със спестените пари ще си купя чорапогащи, нали поне по нещо трябва да се различавам от мъжа ми.
© Светлана Лажова All rights reserved.
