Спомен

Къде си ти сега?Не знам. Не искам и да знам, щом косите ти са галени от друг, не искам да знам, щом устните ти нежни са милвани от друг, не искам да знам, щом очите ти сега търсят друг. Ще ме видиш там, в небето - в онази наша звезда, ще ме усетиш там, до онази стара врата. Ще бъда в твоята топла сълза и ще те моля тихо да пристъпиш към външната врата. Излез на балкона бял и погледни небосклона, погледни розата тъжна и червена, която беше от обич пленена. Любовта си пропиляхме, а красиви заедно бяхме. Не, не искам обратно тези спомени прекрасни, стари ласки и думи страстни. Моля те, само когато погледнеш през прозореца тъй далечен и зърнеш за секунда звездите, потънали в мрачната нощ, да си спомниш поне за миг за мен. Спомни си любовта ни чиста, припомни си дългите ни романтични нощи и плановете дори, които ни даряваха спокойствие и мечти. Поне миг открадни и си спомни за миналите щастливи дни.