1. Морето е най-красиво при залез, когато слънцето спуска своите пурпурни лъчи. И белите облаци станат розови. Когато слънцето и облаците се отразяват в морето, то става още по-красиво от преди.
2. Долината на розите е най-красивото кътче на България. Не знам дали има нещо по-красиво от розата. Розата е толкова нежна и крехка като любовта. Любовта между двама може много лесно може понякога да се превърне в омраза. Само една лъжа понякога е достатъчна да разруши една любов. Розата е нежна, но има бодли и любовта понякога може да има „бодли”, като розата.
3. Без мен ще страдаш, без мен ще се чувстваш сам. Щом си избрал нея, с нея остани завинаги. Когато осъзнаеш, че си ме загубил, аз вече ще съм с друг.
4. Аз виждам твоя смут дори сега във фабричните комини, на запад в залеза или в небето тъй спокойно и синьо. И в тези дни, кажи ми ти, когато ни притяга в обръч, в сърцето, грях ли е кажи, че пазя още кътче за обич? Кажи ми шум фабричен процепен със зъл картечен грак, си мисля: - Колко я обичам! Да, вярно е, мъничкия свят на нашата любов е тесен, за туй със поглед, впит напред, ти пиша толкоз малка песен.
5. Дали деня може бе слънце дали нощта може без луна? Дали една цвете може без вода, дали звездите могат без луната около тях, дали облаците могат без слънцето, дали аз мога без теб? Денят може без слънцето, но без него денят е дъждовен и мрачен. Нощта не може без луна, защото без нея нощта ще е още по-мрачна. Цветето не може бе вода освен, ако не е кактус. Звездите не могат без луната, защото без нея ще са самотни. Облаците могат без слънцето, но без него те ще са дъждовни и мрачни и няма да са пухкави и бели. Аз не мога бе теб, защото около теб се върти моя свят и моите мечти. Ако те загубя и мечтите си ще изгубя, но ако преглътна болката, която тая в мен ще мога да си върна мечтите обратно.
6. Ако някой те покани на разходка под нощното небе и луната е пълна. Това може би не е просто разходка на лунна светлина, а романтична среща. Ако момчето те е поканило с искрени чувства и никога не би те излъгало, то това значи, че наистина те обича. Не се подигравай ти с чувствата на момчето, което те обича, защото може това да е любовта, която чакаш от толкова дълго време. Не я подминавай ти, а с отворено сърце и отворени ръце я приеми. Защото може никога да не намериш такава любов. А и има вероятност, ако се подиграеш с чувствата на момчето, което те обича, то да те намрази. От любовта към омразата има само една крачка само. Също така и от омразата към любовта е само една крачка. И ако питаш мен по-добре направи от омраза към любов крачката от колкото от любов към омраза, защото ти ще загубиш най-много от това.
7. Какво си ти? Да ли си нежна роза или прекрасен бисер в езерото на моите мечти. А защо да не си нежна думичка, която ме кара да се чувствам щастлив. Ти ме караш да се чувствам щастлива. Ти може и да си вятъра, който гали косите ми. А защо да не си слънцето, което ме събужда всяка сутрин. Ти си всичко около мен. Ти си човека, който знам, че ще мога да разчитам на теб. Ти си това, което винаги съм искала.
8. Какво е живота без любов, какво е роза без бодли, какво е славей без неговата песен. Без това живота не би съществувал, а аз без теб не мога да живея. Обичам те!
9. Дъжд навън вали, светкавици святкат гръм ужасен се чува. Аз умирам от страх, защото теб те няма.
10. Защо ми се струва, че те губя, защо се чувствам толкова сама? За ме отбягваш така? Толкова ли съм се променила сега?
11. Ако вечер късно ти домъчнее за мен или започна да те липсвам. През нощта погледни луната в нея ще видиш моето лице. И колкото по-ярко светят звездите знай толкова ми липсваш и толкова копнея за теб. Липсваш ми, мое меченце!
12. Колкото са звездите на небосвода, аз толкова те обичам. Колкото по-силно свети луната, толкова мисля за теб.
13. Гръм ужасен се чу изведнъж, токът спря и до сутринта разразилата се буря не утихна. Когато бурята започна усетих, че нещо лошо ще се случи. И бях права. Но това чувство го имах през всяка буря. Единствената причина за това беше съдбата. Защото те отне от мен. Загубих те и никога повече няма да те видя. Ужасно ми липсваш, но просто ще трябва да преглътна болката ужасна от раздялата. И не мога по друг начин освен по този да ти посветя този тъжен, но изпълнен с обич спомен.
14. Кое е по-прекрасно от лятната прохладна нощ? Един миг прекарам с любимия, един миг прекаран с приятели? Не, няма нищо на този свят, което да замени лятната нощ. Да седиш кротко на прозореца или верандата, да се взираш в мрака без да знаеш какво се крие в него. Да гледаш как коли осветяват само за няколко секунди дърветата и алеите. Да гледаш нощното небе, как светят звездите, как грее луната, как се виждат лампичките на самолети, които преминават. Да слушаш песента на щурчета скрити в тревата, как шумоли вятъра в дърветата. Нищо на света не може да замени тази спокойна нощ, която те отвлича от реалността, която те праща в спомени далечни, в дни щастливи и безгрижни. Да гледаш мрака и да не знаеш какво се крие в него. Това е магията на лятната прохладна нощ.
15. Тази нощ, пълната луна пак изгря. Обградена от звезди тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна виждам теб. Твоите очи не могат да се сравнят със звездите, шума на вятъра не може да се сравни с твоя глас, който винаги ме успокояваше. Ето че края на нощта дойде. Луната си отива заедно със звездите. Време е слънцето да изгрее. Но и то никога не е само. Има до себе си облаците. И то не знае що е самота. Все ще се намери едно облаче да го следва в неговия път. Топлите лъчи не могат да се сравнят с твоята топла прегръдка в студените дни. Ето че пак идва ред на луната. Щом слънцето, а след него и луната се появи аз чувствам все по сама. Луната и звездите, слънцето и облаците те представляват теб и мен. Но с една малка разлика те са заедно, но ние вече не. Искам всичко да бъде както преди. Нека започнем всичко от начало.
16. Дали това е илюзия или реалност? Дали това е шега? Дали ти си реалност или лъжа? Можеш ли да ми отговориш на това?
17. Защо се появяваш в съня ми? Какво трябва да значи това? Нужно ли е да си припомням неща, които не искам? А, ти не ме оставяш дори в съня ми.
18. Вървях в тъмен тунел, тъмен като катран, не виждах нищо, докато не се появи малък лъч светлина, тръгнах към нея и се оказа, че това не е светлина, а че си ти.
19. Искам те до мен, имам нужда от теб, но ти се подигра с моите чувства. Бях за тебе една играчка. Играчка която използва за забавление и после захвърли. Аз бях отново наранената, отново прецаканата. Ти беше поредния, който ме нарани. Стига вече, това трябва да спре. Просто искам да умра, да сложа край на това.
20. Искам те до мен, но ти никога няма да бъдеш мой и това го знам. Не можеш да си представиш колко ме боли и колко наранена се чувствам точно сега. За теб какво съм била една играчка? Просто едно забавление? Не мога да си обясня защо отново допуснах да бъда наранена.
© Тъмен ангел All rights reserved.