В шести клас през 1954 г. ми купиха акордеон. Мечтаех за пиано, но поради ред причини това не стана. Акордеонът беше нещото, с което се занимавах упорито самостоятелно, защото в Т. тогава нямаше учител и музикална школа. Научих се да свиря по слух песни и мелодии, популярни за времето си. Можех да използвам и басовете. На следващата година откриха школа за акордеон, пиано и цигулка. От някъде пристигна учител в гимназията, който ни занимаваше. Бях най-редовно на уроци. Мъкнех тежкия акордеон, защото в школата нямаше. Но от мерак не чувствах тежината. Много стриктно изпълнявах задачите и скоро станах най-добрата. На продукцията, която представихме пред публика, ми беше определено да свиря валса на Йохан Щраус "На хубавия син Дунав". Много бях доволна от избора на учителя, след като пред очите ми се лееха "сините" и не толкова сини вълни на вечната река. Изпълнението ми беше без грешка, имах поздравления от учителя. По-късно подготвихме оперетата "Шибил" по Йовковия разказ. Артистите бях ...