Спомени от детството - седма част

        Когато бях в пети клас, в училище подготвихме пиеса по приказката "Снежанка и седемте джуджета". Избраха ме за ролята на царицата. Каква "царица" съм била се вижда от снимката, която татко ми направи  с дрехите от ролята. Тоалетът ми беше от две части: пола и блуза. За полата майка използва пердето от прозореца, бяло и ефирно. Блузата беше цялата от пайети. Взехме я от една учителка. Короната беше от картон , облечен в плат. Майка развали един свой гердан и приши мънистата като "скъпоценни камъни "на короната. На кръста ми завърза извит картон, за да държи полата широка. За обувки използвах сините кадифени чехли на майка, които на нея бяха тесни, а на мен - големи. Но най- интересното беше медальонът, който татко носел в себе си на фронта - с моята и на майка ми снимки. В него се събра и едно малко шишенце парфюм, който играеше ролята на отрова. На  сцената аз отварях шишенцето и уж изливах от него "отрова", за да намажа с нея ябълката. После се преобличах като бабичка и продавах ябълката на Снежанка.  Изиграхме две представления при голям успех в киното на града пред съученици и родители. Месеци след това, като ме срещаха хора  по улиците, си шушукаха:  царицата!

       През една лятна ваканция в Ш. с приятелката ми Д. ходехме всеки ден в Пионерския дом. Там за пръв път видяхме шах. Започнахме да се учим да играем.

Беше много интересно. Устройвахме си турнири, губехме, печелехме. Искахме да си имаме вкъщи шах. Мислехме как да си направим фигурките сами, но нищо не измислихме.  Изобщо не ни мина през ум, че може да потърсим и купим. Но нямахме пари, а не искахме да молим родителите си. Все пак получихме за подарък след време играта.

      На следващото лято пак там,  в Пионерския дом, една учителка реши да подготви куклена пиеса. Пожелах да участвам. Пиеската беше "Дядовата ръкавичка."  Аз изпълнявах ролята на петела. Да говориш зад параван с кукла, нанизана на трите пръста, беше забавно и интересно. Представихме я пред деца от летен лагер. Изнесохме два спектакъла и в близко село. Останаха ми незабравими спомени.