Mar 22, 2014, 12:02 AM

Споменът

  Prose » Others
1.2K 0 1
1 min reading

Споменът не те беше спохождал от не помниш кога. Когато ти влезе в ума, се появи някак бегло. Мисълта те развесели - беше забравен вече - преодолян! Щом толкова време не се беше появявал, значи вече няма шанс. В резултат брадичката е веднага гордо вдигната, самочувствието лети по небесата.

  Но след няколко дни споменът пак се появява.   И пак.   И пак.   Дори започва да ти казва лека нощ, придружено с ехидна усмивка. Не те оставя да заспиш. Знаеш, че ако го храниш и поддържаш, само ще става по-зле. Не можеш обаче да се откажеш от тази сладка болка, която ти носи - болката, която е от малкото неща, които ти подсказват, че все още си човек. Страх те е да се разделиш с нея, защото на нейно място ще дойде нищото.   Или просто храниш мазохизма си и се самозалъгваш с драматизъм.   Споменът вече не те оставя да спиш. Съпътства го и изгарящата топлина в слънчевия сплит - горящата ти душа, от която не можеш да се скриеш каквото и да правиш. Въртиш се отчаяно из леглото. Наместваш възглавницата все едно на нея има магическо място, на което ако си сложиш главата по точния начин, ще заспиш на мига и ще успееш да се отървеш от спомена, поне докато не се събудиш. Не оцелваш магическото място.   Някак си заспал. Събуждаш се и не помниш нищо. Спираш алармата, поглеждаш към прозореца - за миг през него всичко те връхлита и отново си спомняш всичко.   Нали беше приключило?   Нали беше забравено?   Ден след ден минават. Ежедневието бавно те изсмуква. Започваш да забравяш да го храниш. Малко по малко слабее. Когато стане достатъчно малък и безобиден, го хващаш и го хвърляш с всичка сила и злоба нанякъде. По ирония най-вероятно още по навътре в душата.   Брадичката отново е гордо вдигната. Самочувствието отново лети. Цикълът никога не спира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Проблематичност All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...