Двете морско сини плажни чанти стояха на леглото, плътно прилепени една до друга. Разтворените им ципове приличаха на широки усмивки, сякаш чантите се радваха, че отиват на море. Даниела беше ужасно неорганизирана, когато подреждаше багаж и губеше много време в излишни действия. Слагаше една дреха, след това си променяше мнението и я заменяше с друга. После я вадеше, разстилаше ги и двете върху леглото, за да може да си избере, внимателно ги сгъваше и бум - в чантата. Чудеше се как да събере всичката козметика, от която се нуждаеше. Дали Мартин нямаше да я помисли за нацапотена кукла? Щеше да му покаже тя една кукла! Приготви си отделен багаж за козметиката - малък, спортен сак. „Защо винаги, когато отиват на екскурзия, жените мъкнат толкова много багаж със себе си, все едно ще се преместват да живеят завинаги там?" - Даниела си задаваше риторични въпроси наум и весело си подсвиркваше някаква мелодия - от онези песни, които не харесваш, но са се забили толкова дълбоко в главата ти, че ...