Заспиваме и се събуждаме с купища нерешени проблеми. Повечето сами сме си сътворили. Така години наред щастието продължава да се изплъзва, а желанията се лутат сред мълчание и боязън.
На този фон в съзнанието ми се появяват очите на една жена. Вълнуващ момент, след който блянът отново отлита. Но се връща в среднощния мрак - като гръмотевичен тътен на необузданите чувства. И сякаш не се досещам, че за споделеното бъдеще в началото са необходими само няколко думи – признати, и изречени с любов...