Среднощно откровение
Събудих се с неочаквано приятно усещане. Дали беше истина. Разрових боклуците около леглото си, за да проверя. Почти веднага намерих преполовена кутия цигари. Значи може и да не съм ги отказал. Но усещането, че съм го направил, беше толкова истинско. Отидох в кухнята и запалих цигара, докато размишлявам по въпроса. Огледах се, нямаше нито едно пълно шише с алкохол. Сигурно съм го отказал и него. Обадих се на Венци, да му се похваля. След десетина минути той позвъни на вратата.
- Братол – влезе той, - това трябва да се отпразнува.
Носеше бутилка гроздова. Сипахме си по едно. По-късно пристигна и Румбата. Той е умен и чете непрекъснато. Или може би обратното. Няма значение. Каза, че е възможно да съм получил откровение, като това на Йоан от Библията. Предположи, че ако не съм ги отказал сега, то ще го направя след време. Налях му последните глътки от шишето. Бъдещето се очертаваше прекрасно. Пихме за него.
- Братол – влезе той, - това трябва да се отпразнува.
Носеше бутилка гроздова. Сипахме си по едно. По-късно пристигна и Румбата. Той е умен и чете непрекъснато. Или може би обратното. Няма значение. Каза, че е възможно да съм получил откровение, като това на Йоан от Библията. Предположи, че ако не съм ги отказал сега, то ще го направя след време. Налях му последните глътки от шишето. Бъдещето се очертаваше прекрасно. Пихме за него.
© Станислав Пенев All rights reserved.
))