Да размием сляти устни, сластно впили се в живота и да сътворим мига от непотребните останки на съзнанието! Да отпуснем сетивата си, за да предвкусваме още и още от несбъдналите се тревоги на покварата... За да го оценим като бленуваното благоволение на настоящето. Като приказно стълкновение между неизбродените пътища на познанието и нетленното безбрежие на желанията...
Напъпилата пролет докосва крехките ми опити да преодолея стоновете на нощта. Още малко и ще се справя!
Ръцете ми не ме слушат. Опитвам се да ги насоча към черно-белите ребуси на пианото, но измъчените ми сетива не смогват да се преборят с посланията на епохата. Редно е да разблудкам праха от библиотечните рафтове и да разбуля първопричините на сътвореното... Отмятам го като постижима реалност за утре и се впускам в очакващото ме...
Навън ме блъсва шумен булевард, прашни стъпки затлачват и без това изтерзаните ми дробове. Закашлям се, което ме подсеща да си купя цигари. На ъгъла се е събрала най-непосилно съчетаемата ком ...